Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Гарион изпита странно желание да служи и откри, че не може да свали очите си от тези на змийската кралица. Без даже да се усети, той направи крачка към трона.
— Щастливецът приближава трона — измърмориха евнусите.
— Гарион! — остро каза Поулгара.
— Няма да го нараня, Поулгара. Никога не съм искала това.
— Имам няколко въпроса към теб, Салмисра — студено каза Поулгара. — След като отговориш, ще те оставим да се забавляваш.
— Какви въпроси, Поулгара? Какво мога аз да знам, което твоята магия не може да разкрие?
— Наскоро си се срещала с един малореанец на име Нарадас — каза Поулгара. — Мъж с безцветни очи.
— Това ли е името му? Сарис не ми каза.
— Уредила си някои неща за него.
— Така ли?
— По негова молба си изпратила дипломати в Сендария. Между тях е имало чужденец на име Зандрамас. Твоите дипломати са били инструктирани да оказват всякаква помощ на този чужденец, за да стигне до Халберг на западния бряг на Черек. Също така си поръчала кораб до Острова на ветровете, който да върне Зандрамас в Нийса.
— Не съм давала такива разпореждания, Поулгара. Нямам интерес от действията на Зандрамас.
— Това име познато ли ти е?
— Разбира се. Казах ти веднъж, че жреците на Ангарак и магьосниците от Алория не са единствените, които могат да открият скритата истина. Знаех, че отчаяно преследвате някой, който е взел сина на Белгарион от Цитаделата на Рива.
— Но казваш и че не си направила никакви разпореждания.
— Този, когото наричате Нарадас, дойде при мен с подаръци — каза Салмисра, — но каза само, че иска моето разрешение да търгува тук, в Нийса.
— Тогава как си обясняваш това? — Леля Поул извади пергамента на Сади изпод наметалото си.
Салмисра посочи с езика си един от евнусите и заповяда:
— Донеси ми го.
Евнухът скочи, взе пергамента от леля Поул, коленичи до подиума на трона и подаде листа на кралицата.
— Това не е заповедта, която издадох — каза кралицата, като хвърли един поглед на листа. — Заповядах на дипломатите да отидат в Сендария, нищо повече. Това копие не е точно, Поулгара.
— Но оригиналът трябва да е някъде тук — каза Гарион.
— У Сарис трябва да е.
Сарис с ужас погледна кралицата-змия.
Гарион обмисли няколко варианта, но избра най-простия.
— Накарай го да говори, Айсус — каза кратко той.
Едноокият се приближи до треперещия евнух, хвана го здраво за брадичката и изви главата му. Острият нож почти изсвири, докато Айсус го изваждаше от канията.
— Чакай! — примоли се Сарис. — Той е в гардероба в спалнята ми, в едно чекмедже на дъното.
— Методите ти са директни, убиецо — отбеляза кралицата.
— Аз съм прост човек, ваше величество — отговори Айсус. — Нямам нерви за хитрости или сложни неща. Открил съм, че директността помага. — Той пусна ужасения Сарис и прибра ножа. После попита Гарион: — Искаш ли да донеса пергамента?
— Мисля, че ще ни е нужен.
— Добре. — Айсус се обърна и излезе.
— Интересен мъж — отбеляза Салмисра и нежно погали навитото си на кръгове тяло. — Животът ми доста се промени, откакто беше тук за последно, Поулгара — тихо каза тя със сухия си глас. — Не съм вече обладана от онзи глад, както преди, и дните ми минават в постоянна дрямка. Приспивам се със звука на собствените си люспи, които се прегръщат една друга. Като спя, сънувам. Сънувам влажни пещери в тъмни студени гори и сънувам дните, когато все още бях жена. Но понякога в сънищата си съм безплътен дух, търсещ истините, които другите крият. Знам за страха, който лежи в сърцето ти, Поулгара, и за отчаяната нужда, която подтиква Зандрамас. Даже знам за тежката задача, която лежи на плещите на Кайрадис.
— Но все пак казваш, че не си забъркана в тези неща?
— Нямам никакъв интерес от това. Ти и Зандрамас можете да се преследвате през всички кралства на земята, но аз не се интересувам от развръзката.
Очите на леля Поул се присвиха.
— Нямам причина да те лъжа, Поулгара — каза Салмисра, усетила подозрението в погледа й. — Какво може да ми предложи Зандрамас, което би ми заинтересувало? Всичките ми нужди са задоволени и повече нямам никакви желания. — Главата й се надигна и езикът й затрептя. — Радвам се все пак, че вашите въпроси те доведоха отново при мен, така че да мога още веднъж да погледам красивото ти лице.
Поулгара вдигна брадичката си.
— Тогава гледай бързо, Салмисра. Малко ми е търпението към забавленията на една змия.
— Вековете са те направили сприхава, Поулгара. Нека да се държим цивилизовано. Искаш ли да ти кажа каквото знам за Зандрамас? Тя вече не е това, което беше.
— Тя!? — извика Гарион.
— Вие даже и това ли не знаехте? — изсъска злобно змията. — Твоето магьосничество не струва, Поулгара. Не можа ли да усетиш, че врагът ти е жена? И това ли не си забелязала, когато си я срещнала?