Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Пътуването от Париж до Лондон беше тежко, а при това трябваше да се разделят със Себастиан Винтер, който не дръзна да пресече Ламанш. Но самият Лондон се оказа чудесен град, а квартирата, наета от тях по съвета на Грим у бръснаря господин Къзън на Сейнт Мартин лейн, беше чиста и удобна и се намираше близо до Бъкингамския дворец.
Волфганг се разочарова от простата обстановка на този дворец. За да накара сина си да се проникне от важността на момента, татко Разказа, че Англия неотдавна е победила Франция в Седемгодишната война и е станала най-силната държава в Европа, завладяла е много Френски колонии в Америка. И все пак Версай беше доста по-разкошен. Невзрачният вид на краля също удиви Волфганг. Най-скромният придворен във Версай бе облечен по-богато. Джордж III носеше евтина перука, камзол с твърде банален тъмен цвят и сиви чорапи. Изглеждаше много млад, почти на възрастта на Шобер, с румено лице, полегато чело и кръгла, хлътнала брадичка. Кралица Шарлот, ниска, миловидна, скромно облечена жена, не носеше никакви дрънкулки, толкова любими на френските дами.
След дуета с Нанерл, с който обикновено започваха концертите, кралят изрази желание кралицата да свири на четири ръце с Волфганг. Момчето прояви колебание и Джордж III добави гордо:
— Този е клавесинът на нейно величество. Кралицата го донесе като зестра. Тя е изкусна музикантка. Нейният учител Йохан Кристиан Бах казва, че по-добра ученичка не е имал.
Очевидно Бах не е бил много строг съдник, реши Волфганг по време на изпълнението. Кралицата не можеше да се сравнява, с Нанерл. По средата на една соната от Хендел се наложи да я спре заради положението на пръстите й. Татко се разтревожи, а кралят пламна, едва сдържайки гнева си.
Кралицата обаче каза:
— Момчето е право. — И кралят се успокои.
След малко Волфганг направи забележка на кралицата, че избързва, и тя му кимна в знак на съгласие, забави темпото и за нейно голямо удоволствие дружно завършиха сонатата. Кралят шумно изръкопляска и заяви:
— Кралицата е прекрасна музикантка!
Никой не възрази, макар за миг Леополд да се побоя за Волфганг — момчето се намръщи, което беше явен признак на несъгласие.
— А сега; господин Моцарт — каза кралят, — нейно величество ще ни изпее ария и аз моля вашия син да й акомпанира на клавесина.
Кралица Шарлота избра ария от Кристиан Бах и Волфганг си помисли: „Да се надяваме, че пее по-добре, отколкото свири.“ Но надеждите му не се оправдаха кралицата пееше още по-лошо, отколкото свиреше. Тя имаше съвсем малък, неизразителен глас, липсваше й сценичност и Волфганг реши: ако е професионална певица, няма да издържи дори един концерт или представление. Но музиката на Бах го възхити. Арията беше мелодична и приятна.
Джордж III бе много щастлив и възкликна:
— Чудесно, чудесно изпълнение!
Всички се присъединиха към мнението му — кралската преценка не подлежеше на съмнение.
Доволен, че публиката е оценила пеенето на кралицата, Джордж III рече:
— Господин Моцарт, четох в списание „Кореспонданс литерер“, че вашето изпълнение на орган е нещо нечувано досега. Вярно ли е това?
Волфганг вдигна рамене. Свиреше на орган така, както трябваше да се свири.
— Изпълнявате ли Хендел?
Волфганг кимна.
— Отлично! А после ще дойде ред на импровизацията върху Хендел.
Но когато настъпи време да се импровизира, Волфганг почна да се вълнува. Харесваше му органната музика на Хендел, тържествена и величествена, но веселата, жизнерадостна ария от Кристиан Бах му допадна повече. Сякаш под въздействието на неизвестна сила той в своята импровизация незабележимо премина от Хендел към Бах. Кралят отмерваше такта със свити на руло ноти и никой не се решаваше да му каже, че изпуска такта, а когато един от пажовете задряма, той със същите ноти го шляпна по напудрената главица. Волфганг би искал да се върне към Хендел, но не можеше да се съпротивява на нежната, завладяваща мелодия на Бах. Отначало на лицето на татко се появи изумление, а после безпокойство; Нанерл се усмихвайте, приемайки навярно всичко това за шега; никой друг обаче — дори самата кралица — не забеляза разликата. И изведнъж Волфганг видя застаналия до вратата висок красив мъж, облечен като богат и изискан благородник, който слушаше с такова внимание, че момчето веднага се сети — това е самият Йохан Кристиан Бах. Този факт изпълни Волфганг със страстно желание да се хареса на композитора, чиято музика така му бе допаднала. Към края импровизацията напълно придоби стила на Бах.
Кралят енергично закима в знак на одобрение и обяви:
— Не, невъзможно е да се надмине Хендел. Сред композиторите той няма равен на себе си. Само глупаците и невежите могат да мислят иначе. Прави ли сме, Бах?