Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

Ана Мария не се усмихна на саркастичната забележка, както очакваше той. Колкото и да критикува Франция, помисли си тя, Леополд в душата си е не по-малко французин, отколкото господин Грим, от когото толкова се възхищава. И прие още по-сериозно изражение.

— Всички казват, че климатът в Англия може да се окаже вреден за децата — каза Ана Мария, — там имало винаги мъгла и дъжд. А здравето на Волфганг не е блестящо, белите му дробове са слаби, при това може да се е заразил от графинята. Тя храчеше кръв още когато се запознахме с нея.

Леополд мълчеше. Той не можеше да открие на жена си една от главните причини за своето решение, макар онази сцена да продължаваше да стои пред очите му, сякаш се разиграваше сега.

Преди около седмица той бе завел Волфганг във Версай да послуша и погледа изпълнението на френски менуети, написани предимно от италианци. Френските учители по танц се смятаха за най-добрите в Европа — заслужаваше си Волфганг да види плодовете на техния труд.

Волфганг бе пленен от хармоничността и завладяващата красота на френските „Данс а дьо“14. Искаше му се и той да вземе участие в тях, изпита възторг от грациозността и ритмичността на музиката и танцьорите, но татко каза, че още е малък за танци. Тогава Волфганг мислено съчини менует и си представи, че танцува под звуците му. Ала неочаквано му се доходи по нужда. Татко го поведе по един дълъг коридор и си мислеше: на такова цивилизовано място като Версай търсенето на клозет би могло да бъде по-лека задача. Най-сетне чуха някакъв шум и решиха, че са намерили онова, което им трябваше, но се оказа друго натъкнаха се на една двойка, отдала се на любов в тъмния, влажен коридор. Татко разбра каква е работата, Волфганг също, макар да виждаше такова нещо за пръв път. Жената изпищя, мъжът избухна в груби ругатни.