Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Разбираш ли, големият оперен певец Манцуоли е кастрат. Когато бил момче, му направили операция и сега не може да има деца, затова пък притежава необикновен глас — висок като лирично сопрано.
— Той мъж ли е?
— Да, в известен смисъл.
— Но не може да има деца?
— Не може.
— Защо?
— Като пораснеш, ще разбереш.
Волфганг се обиди. Усилията на възрастните да скриват нещо от него му се струваха съвсем детински.
— Манцуоли има най-хубавият глас в Лондон — каза Леополд.
— Защото е кастрат ли?
— Навярно.
Бах също разочарова Волфганг. Момчето се надяваше, че композиторът ще му обясни как кастратът става такъв — струваше му се, че той и новият му приятел имат сродни души, — но Бах подчертаваше само едно: несравнимите качества на гласа на Манцуоли — сякаш се бяха наговорили с татко. Самият Манцуоли не се хареса на Волфганг. Студиото на италианеца беше по-малко от това на Бах и обзаведено не с такъв вкус; при запознаването Бах го представи като първия музико16 на Лондон, обаче този „мъжки сопран“ — дебел човек на средна възраст — имаше голям, дълъг нос и грозни, груби черти; тежките клепачи почти закриваха очите му. Волфганг се учуди, че Бах се поклони на Манцуоли толкова ниско, колкото на краля.
— Нима може един осемгодишен хлапак да разбира нещо от музика? — присмя се Манцуоли.
— Изпитайте го.
Въпросите, които Манцуоли зададе на Волфганг за клавесина, бяха лесни и момчето видя, че певецът се заинтересува, макар все още да бе настроен скептично.
— А сега изпей нещо, момченце — пожела той.
— Не умея.
— Искаш да кажеш, че не знаеш как се пее? — Манцуоли погледна многозначително Бах.
— Не, господине; зная, но нямам хубав глас.
— А, отгоре на всичко си и критик. Баста! Аз съм този, който ще реши. Хайде пей, момченце, пей!
— Какво да изпея?
— Каквото искаш, дори „Боже, краля пази“. Ако, разбира се, го знаеш. Патриотизмът е винаги уместен.
Волфганг знаеше мелодията, бяха я изпълнили преди концерта в двореца. Само че много го беше срам от гласа му. Искаше да спре още след първите тактове. Пееше съвсем вярно, но гласът звучеше тънко и пискливо, освен това трепереше.
Кастратът се ухили и насмешливо подхвърли на Бах:
— Момчето явно се нуждае от операция. Тъкмо е в подходяща възраст.
— Не съм го довел при вас да го правите певец — сдържано отвърна Бах, — а просто искам да го научите да композира опери за най-добрите гласове. За такива като вашия.
„Щом поласкаеш някого, у него веднага се пробужда интерес“ — помисли си Волфганг.
— И какво предлагате? — попита Манцуоли.
Нека изпее нещо заедно с вас. Ще видите дали умее да пее в унисон.
Манцуоли запя. Волфганг подхвана мелодията и точно следваше Манцуоли, докато певецът не взе един твърде висок за момчето тон, тогава Волфганг млъкна и с възхищение заслуша италианеца.
Поласкан, без да желае това, Манцуоли пееше като пред пълна зала.
Той имаше звучно и силно сопрано. Волфганг никога досега не бе чувал глас с такава сила и обхват и същевременно така нежен и гъвкав, който преминаваше без усилие от пасаж към пасаж.
Волфганг бе омагьосан от гласа на италианеца.
Певецът му зададе въпроси, свързани с пеенето, и по това как той се оживи, момчето разбра, че е отговорило правилно, и си мислеше: ако ще композира опери, то ще бъде само за такива гласове.
Манцуоли, възхитен от способността на Волфганг да усвоява, започна безплатно да го занимава няколко пъти седмично.
— Това е необикновено дете — каза той на Бах, — да го учиш, е истинско удоволствие. Никога не ще стане певец, но разбира онова, което му говоря за изкуството да се пее, включително за тънкостите, в постановката на гласа. Необикновено впечатлително е. Попива като гъба всичко, което му говориш.
— Същото е и на моите уроци — поде Бах, — когато го уча да свири на пиано и на правилата на композицията. Волфганг е рядко чувствителен към музиката, притежава изключителна способност да я поглъща.
След месец най-голямата похвала, с която Моцартови можеха да удостоят някой певец, беше: „Пее като Манцуоли.“ Колкото по-дълбоко Волфганг опознаваше тайните на пеенето, толкова по-силно нарастваше желанието му да напише опера, но татко продължаваше да твърди, че още е съвсем млад. Той постигна големи успехи и в изпълнението на пиано, обаче Леополд забраняваше публични концерти на този инструмент, като казваше:
— Не ме блазни славата на новатор.
Волфганг не подозираше, че когато наречеше Бах „моят учител по музика“, татко се обиждаше, макар неведнъж да бе подчертавал за себе си, че е единствено „импресарио и уредник на гастролите“; нали той изглеждаше доволен, че Бах учи сина му да пише симфония и дори го е завел да чуе една негова опера.
16
Певец (ит). — Б.пр.