Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Това е погребение — скръбно прошепна мама, — погребват някаква бедна жена, но нямат пари за ковчег. — Лицето на графинята отново изникна пред Волфганг и той разбра какво се бе случило с нея. Обзе го ужас. Как е възможно графинята да бъде лишена от живот, същия този живот, който така преливаше в него?
Дъждът силно чукаше по покрива — той сякаш никога нямаше да спре. — Волфганг не можеше да заспи и най-сетне въпреки тъмнината и студа се промъкна до спалнята на татко и мама, с надеждата да намери при тях утеха.
Мама искаше да го вземе в леглото, но татко забрани:
— Той вече не е малък.
— Тогава трябва да му кажеш истината.
— И да провалим концерта?
— Винаги си твърдял, че трябва да знае за живота самата истина.
— Графинята не е умряла, нали? — умолително запита Волфганг, като вложи в тези думи, в самия звук на гласа си цялата своя надежда.
— Добре, кажи му ти — съгласи се татко. Такава била волята божия — каза мама и заплака, а на Волфганг му прилоша и трябваше да се втурне към клозета.
Опасенията на Леополд се оправдаха — на другата сутрин Волфганг бе болен и концертът в театъра трябваше да се отложи. Това беше голяма злополука — бяха успели да уредят публичния концерт единствено с ходатайството на принц дьо Конти. Съгласно френските закони пред публика имаха право да свирят само хора на служба при краля и Луи XV можеше всеки момент да ги лиши от тази привилегия. Благодарение на принц дьо Конти нарушиха закона, господин Грим пое върху себе си грижата за уреждане на концерта, по всичко личеше, че приходът ще е голям.
Ана Мария съвсем се обърка. Първият лекар, когото повикаха, намери, че момчето страда от ангина, обаче не знаеше как да я лекуват. Вторият установи ревматизъм и заяви, че ще го изцери само времето. Като видя, че състоянието на Волфганг не се подобрява, Грим нарече двамата лекари глупци и обеща да изпрати домашния си лекар — той ще излекува момчето. Този учен мъж и верен абонат на „Кореспонданс литерер“ внимателно прегледа Волфганг и обяви:
— По всяка вероятност има възпаление на белите дробове, а и гърлото му е обложено. — Ана Мария се изплаши, решила, че Волфганг се е заразил от графинята. Лекарят добави: — Трябва да се ваксинира против едра шарка. И сестра му също.
Но Леополд се възпротиви.
— Това е кощунство — каза той на Ана Мария. — Трябва във всичко да се уповаваме на божието милосърдие.
Ана Мария, по-набожна от Леополд, този път не се съгласи. Ваксинациите току-що се бяха появили, нещо ново и непривично, но бе чула, че някои аристократи вече са ваксинирали децата си. Леополд обаче настояваше на своето и за Ана Мария остана само едно средство майчината любов. Лека-полека меланхолията, обзела Волфганг се разсея, той се ободри и след няколко дена стана от постелята и се зае с упражненията.
Публичният концерт има такъв успех, че Грим уреди още един. Вторият концерт даде не по-малък приход и затова Ана Мария доста се учуди, когато Леополд изведнъж взе решение да заминат за Лондон. Освен публичните концерти децата отново изнесоха концерт във Версай, дадоха няколко концерта в домовете на аристократи; дамите, прочутите салони, които диктуваха вкусовете и модата, бяха очаровани от Волфганг и в един глас твърдяха, че притежава прекрасни маниери и изискан вкус. Никъде досега децата не бяха спечелили толкова пари и не бяха получили толкова щедри подаръци.
Когато Леополд каза на жена си да събира багажа, тя се възпротиви:
— Трябва да останем в Париж. Тук към нас се отнасят толкова добре.
— Не можем да останем повече тук. Цялата френска музика не струва пукнат грош.
— Нали нямаше нищо против Волфганг да научи нещо от Шобер?
— Шобер е немец. И изобщо смятам, че такова понятие като „френско направление в музиката“ след петнадесетина години ще изчезне безследно.
— Но нали казваше, че танците във Версай са просто великолепни?
— И в същото време порочни. Във Версай цари такъв разкош, че богати хора там почти не са останали. Повечето знатни семейства тънат в дългове. Едва ли не цялото богатство на страната се намира в ръцете на неколцина банкери и финансисти, а и те харчат парите си главно, за да издържат разни там Лукреции, които за съжаление съвсем не смятат да се самоубиват.