Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Още не е на мода.
— Това ли е единствената причина?
— Хората не са свикнали. Пианото е инструмент нов, необикновен, още не си е спечелил слава. Видяхте как се гордее кралицата с нейния клавесин.
— А вие свирили ли сте на пиано пред публика?
— Не, Лондон още не е готов да го възприеме, но това скоро ще стане. — И Бах добави: — Мисля, че веднага щом публиката истински опознае пианото, при това, ако го поусъвършенствуват, то ще измести клавесина.
— Отведнъж ли?
— Може би след десет години или двадесет, ала не се съмнявам, че в края на краищата пианото ще стане най-любимият солов инструмент.
— Но защо? — попита Волфганг, докоснал се до малкия стегнат правоъгълен инструмент. Той беше от хубав махагон, обаче отстъпваше по красота и размери на дворцовите клавесини, на които бе свирил.
— Звукът е по-богат, по-силен и с повече нюанси.
— Тогава защо не свирят на него?
— Господин Бах вече ти обясни. — Леополд почна да губи търпение.
— Само за това ли?
— Хората се боят от новото — спокойно обясни Бах.
— Дори и в музиката?
— Да, Волфганг, особено в музиката.
— Татко, може ли да посвиря на пианото?
Леополд неохотно се съгласи.
Бах сложи на пюпитъра една от сонатите си и кимна на Волфганг да започне. За миг Волфганг застина в нерешителност. Макар това пиано да будеше любопитството му и да му се искаше много да тръгне по стъпките на новия си приятел, Волфганг се страхуваше да не измами неговите очаквания. При това пианата, на които бе свирил досега, имаха неприятен тембър, звучаха твърде силно, твърде резонираха, а и фалшивеха. Но да се откаже, беше късно.
Започна бавно, неуверено. Както се опасяваше, звукът на пианото отново се оказа доста силен и по-резониращ, отколкото трябваше. Липсваха му чистотата и ясният тон на клавесина. Някои клавиши доста дълго задържаха звука. Не, той не можеше да се довери на този инструмент с неговото толкова неточно и неравно звучене. Особено го смути фортисимото, несравнимо по-силно, отколкото на клавесина или клавикорда. Не е чудно, че музикантите наричаха този инструмент „клавесин-чук“. И все пак Бах и татко изглеждаха доволни от неговото изпълнение. Волфганг изведнъж почувствува увереност в себе си. Ухото му откриваше нови нюанси при всеки тон.
Волфганг забрави за времето, престана да мисли за клавесините. Като поовладя клавиатурата, той почувствува прилив на непознато дотогава вълнение. Струваше му се, че не само душата, но и тялото му се намира във властта на музиката. Измени силата на удара и звучните баси изведнъж придобиха страстност и жива топлота. Волфганг забрави, че звукът на клавесина му се е струвал по-точен — какво е това в сравнение с богатството на нюансите, с необятните възможности на пианото? Изпълни го радост, беше готов да свири безкрайно. Разкриваше му се нов език на музиката и той трябваше да го овладее. Като завърши сонатата, Волфганг попита:
— Татко, може ли да се уча да свиря на пиано? При господин Бах, ако той няма нищо против.
Леополд кимна и Волфганг се хвърли на врата му, обсипвайки го с целувки; бащата се почувствува неловко.
— Ти вече не си малък — отрезви той сина си. — Господин Бах ще ти помогне, а това е вече много.
Но Леополд се учуди, когато Бах го повика настрана и му каза, че Волфганг трябва да взема уроци и при Манцуоли.
— При този кастрат?! — възкликна Леополд.
— Джовани Манцуоли е най-добрият певец в Лондон. А може би и в целия свят.
— Познавате ли го добре?
— Да. Той пее в моята нова опера — гордо заяви Бах.
Но Волфганг няма нито глас, нито амбиции да стане певец.
— Нали искате някога да се заеме с композирането на опера?
— Да. — И колкото по-скоро, толкова по-добре, помисли си Леополд, тогава истински ще учудят света.
— Щом е така, той трябва да се учи да композира музика за кастрати. Всички добри опери се пишат за такива гласове.
Леополд разбираше, че Бах е прав, но в душата си се противеше на този съвет. Варварският обичай да се кастрират момченца на възрастта на Волферл, за да могат и като възрастни да пеят със сопранов тембър, се практикуваше въпреки преследването на закона и заплахата от отлъчване от черквата, но Леополд намираше, че Волфганг е още малък да се запознае с подобни неща.
— Освен това той трябва да се научи да пее правилно.
— Много е малък още.
— Ако вашият син се хареса на Манцуоли, певецът може да му уреди изнасянето на публични концерти.
— А това, че Манцуоли е кастрат?
— Ще обясните на Волфганг какво означава да си кастрат.
Задачата не беше лека. Макар Леополд винаги да разговор със сина си като с възрастен, пристъпвайки към този въпрос, той изпита голямо неудобство.