Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Това бе тържествено събитие. Вестниците обявиха, че „техни величества ще удостоят с присъствието си операта на Бах“, но на Волфганг му направиха по-силно впечатление богатата партитура на неговия учител, майсторски съставеното либрето и използуването на кларнети в оркестъра. За пръв път чуваше кларнети в оркестър и такова приложение на духови инструменти му се стори много сполучливо.
Манцуоли изпълни главната роля блестящо, но тълпата поклонници попречи да отидат с Бах зад кулисите, за да изразят пред певеца своето възхищение. Волфганг с удоволствие наблюдаваше потока от хора около театъра на Хеймаркет, но Бах мрачно рече:
— Волфганг, не вземай тези модни господа много на сериозно. Сега, когато удовлетвориха своето тщеславие с последната сензация Манцуоли, ще се отправят да търсят нови развлечения: хазартни игри или танци.
Но Волфганг обичаше и танците.
19
Леополд много се зарадва, когато Бах и Манцуоли поеха сами грижата да уреждат публичните концерти на децата. Програмата бе съставена така, че да се подчертаят най-сензационните страни в умението на Волфганг и Нанерл, макар Ана Мария да се съмняваше в успеха; Леополд обаче тържествуваше — още първият концерт им донесе сто гвинеи17 — най-голямата сума, получена досега. По случай рождения ден на Джордж III те още веднъж свириха в двореца, но основният доход постъпваше от публичните концерти. Капиталът им след пет концерта възлизаше на петстотин гвинеи.
Леополд ликуваше. Пренебрегвайки опасенията на Ана Мария от английския климат той взе решение да остане в Лондон за зимата, а и през цялата 1765 година, но тъкмо тогава дойде едно неприятно писмо от Залцбург.
Булингер пишеше, че архиепископът се интересувал кога ще се върне Моцарт, защото бил просрочил отпуска си; той заявил, че не може до безкрайност да пази за него длъжността заместник капелмайстор.
Леополд имаше чувството, че пред мечтите му се е затръшнала вратата на затвор. Той дълго седя в размисъл, не знаейки какво да предприеме, и не забеляза появата на сина си в своя кабинет.
— Бах иска да изсвиря с него няколко дуета от Хендел — каза Волфганг.
— Така ли? — погледна Леополд с раздразнение сина си.
— Да, на благотворителен концерт за някакъв родилен дом. Бах казва, че това ще се оцени като патриотичен жест и тогава ще получим покана от госпожа Корнели.
Леополд се отърси от невеселите си мисли. Госпожа Корнели, макар наистина да беше само една куртизанка, притежаваше най-блестящия салон в Лондон. Не можеше да се отрече прозорливостта на Бах. От една страна, аристокрацията оказваше покровителство на родилния дом, а, от друга, пълнеше този дом с незаконно родените си деца Леополд не можа да възпре усмивката си въпреки тревогите около архиепископа.
— Предай на господин Бах, че ще бъдеш щастлив да свириш на концерта с него каза Леополд, — още повече, че целта е толкова благородна. И че на „бис“ с негово разрешение ще изпълниш някоя своя соната.
Волфганг побърза към клавесина да упражнява своята соната, а Леополд се зае с отговора до Булингер.
„Скъпи приятелю — писа той, — дълбоко сме трогнати от вниманието, което проявява към нашето благополучие негова светлост, и много те моля да му предадеш, че извънредно сме му благодарни за разрешението да извършим това триумфално пътешествие из градовете на цивилизования свят.
Моля, увери архиепископа, че неуморно печелим нови и нови лаври за музиката на Залцбург.
Дъщеря ми минава за най-добрата изпълнителка в Европа, макар да е само дванадесетгодишна, а Волфганг, който е на осем, с блясъка на таланта си сега напомня музикант в зряла възраст. В сравнение с деня, когато напускахме Залцбург, днес талантът му е неимоверно по-голям: надхвърля всичко, което човек може да си представи.
В момента седи на клавесина и пише соната за един голям публичен концерт, след като прекара следобеда с «английския Бах» и Манцуоли най-големите музиканти в Англия и въпреки това, като се върна вкъщи, Волфганг най-първо ме помоли да ти предам неговите поздрави. Не минава ден, в който да не си спомни с любов за Залцбург и тамошните наши приятели, макар тук да го обсипва с похвали и да му оказва своето покровителство самият Джордж III.
Англичаните са дълбоко благодарни на Залцбург, задето можаха да се запознаят с «тези чудеса на бога», както наричат децата ми, и всички казват, че Залцбург навярно е свещен град; при това Англия е протестантска страна. Възнаградиха ни със стотици гвинеи и мисля, че по-големи доходи от нас има само кастратът Манцуоли. Изнесохме концерт пред Джордж III на рождения му ден и сме поканени да свирим в двореца по случай четвъртата година от възкачването му на престола; освен това на Волфганг възложиха да напише шест сонати за кралицата.
17
гвинея — стара английска златна монета, равна на малко повече от една лира — Б.пр.