Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Освен това графиня ван Ейк легна на легло и трябваше да се свири тихо, макар тя да настояваше Моцартови да останат в дома й и Волферл да се занимава с музика както преди. Болестта на графинята обаче силно безпокоеше Волферл. Всеки път, когато го допуснеха в спалнята при нея, той се ужасяваше от вида й. А тя се радваше на неговите успехи, те сякаш й вдъхваха живот.
— Нали всъщност и двамата сме родом от Залцбург — прошепна графинята веднъж на Волферл, когато се бе почувствувала по-добре.
Той кимна, но му стана много тъжно и когато седна отново да работи над сонатата, беше сигурен, че това непременно ще се отрази на музиката.
Волферл все още търсеше мелодия, на която да се довери, когато татко каза:
— Можеш да вземеш някоя известна мелодия, ако тя ти харесва.
— Дори мелодия от Шобер ли? — Музиката на Шобер му харесваше най-много.
— Дори от Шобер.
— А аз мислех, че той не ти харесва, татко.
— Това няма отношение към творбите му. Пет пари не давам за френската музика, но Шобер е немец, колкото и да се прави на французин, и това се чувствува в творбите му.
Мелодиите на Шобер непрекъснато звучаха в главата на Волферл.
— Можеш да вземеш за основа всяка мелодия, която знаеш.
Волферл избра мелодията от Шобер, която най-много му харесваше, преобрази я по свой вкус, а после почна да я развива, съчетавайки партията на клавесина с партията на цигулката, както това правеше татко.
Сега в стаята прозвучаха мелодични съзвучия, Волферл ги слушаше с наслада. Те искряха, преливаха се с вълшебна лекота, той направи цялата соната да искри, да кипи от живот и сам беше омагьосан от пленителната музика. Седя на клавесина, докато мама не каза:
— Леополд, нима Волферл не забелязва, че вече е съвсем тъмно? Нищо не се вижда.
Но на Волферл не му трябваше да вижда, след като можеше да чува. Мама запали свещите и го повика за вечеря. Той беше гладен, но не можеше да се откъсне. Първата соната беше почти завършена, оставаха само заключителните акорди.
На масата той мислено просвири финала на сонатата и когато си легна, дълго не можа да заспи. Страхуваше се да не забрави края. В главата му звучаха толкова музикални фрази! Като се събуди на сутринта, Волферл установи, че помни цялото съчинение от предишната вечер. Това беше чудесно.
Татко внимателно прегледа сонатата и каза:
— Става за изпълнение. Ще ги задоволи. — И облекчено въздъхна. Сонатата беше детска по тема и в нея се чувствуваше влиянието на Шобер, наистина без неговия блясък и дълбочина, но тя се отличаваше с яснота и добро изграждане, соната за клавесин и цигулка, напълно годна за изпълнение — съчинение на неговия син.
Следните няколко дена Волферл довършва сонатите. За него това бе увлекателна игра. Волферл заставяше клавесина и цигулката да пеят дует и изпадаше във възторг от тяхната покорност; вземаше познати мелодии и ги обличаше в нова, колкото е възможно по-релефна форма. Бе така погълнат от работата, че вместо две сонати съчини четири.
Той никак не се учуди, когато татко каза:
— Сонатите ми харесват.
На Волферл те също се харесваха. Да имаше повече опит, щяха да излязат по-сполучливи, но и така бяха мелодични, ясни и живи като тези на Шобер.
Принц дьо Конти покани Рамо, Шобер и Екхард да чуят сонатите на Волферл. Принцът бе поразен от правилната им конструкция. Той каза на Грим:
— Прав бяхте, това е необикновено дете.
Но Шобер остана недоволен.
— Ваша светлост, детето е подражавало на мен.
— Възможно е — отвърна принцът. — Но нима това е престъпление?
Шобер не успя да отговори, защото Волферл каза разпалено:
— Та това е най-хубавата музика в Париж! — И дори Шобер не можа да сдържи усмивката си.
— Подражанието е най-искрената похвала — побърза да се намеси Леополд, — а темата е лично негова.
— Много съжалявам, че Волферл не е подражавал на мен — добави Екхард.
Рамо с мъка се надигна, опирайки се на бастуна си, и със старческия си глас обяви:
— Андантето на последната соната е много изразително и оригинално. Господин Шобер трябва да е щастлив, че момчето е харесало неговата музика. Щях да бъда безкрайно радостен, ако моята музика бе му направила същото впечатление.
С несигурни крачки той отиде до Волферл, който седеше още пред клавесина, и го целуна по двете бузи.
Волферл поруменя. Този подарък бе за него по-скъп от всичките пари и подаръци, получени досега. Принц дьо Конти забеляза:
— Господин Шобер, момчето притежава добър вкус, щом подражава на вашия стил.
Шобер махна великодушно с ръка и отвърна:
— Ваша светлост, щом това не смущава него, аз съвсем няма от какво да се смущавам.