Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Какво става? — попита Бхарата, затичан към терасата.
— Наблизо има тигър — отвърна капитанът.
— Тигър? Невъзможно, капитане.
— Видях го със собствените си очи.
— Но нали избихме всички тигри?
— Изглежда някой е убегнал от карабините ни.
— Поне успяхте ли да го ударите?
— Не вярвам.
— Това животно ще ни създаде грижи, капитане.
— Не задълго, обещавам ти. Не обичам такива съседи.
— Няма ли да го подгоним? Капитанът погледна часовника.
— Сега е три часа: След един час ще се кача на Бхагавади и след още два ще имам кожата на тигъра.
III. Спасителят
На изток почваше да се зазорява, когато капитан Макферсън и Бхарата слязоха в двора на бунгалото.
И двамата носеха дългобойни, голямокалибрени пушки, пистолети и ножове с широко острие. Друг сипаи ги следваше с още две карабини, за смяна, и няколко пики. Бързо стигнаха до оградата, където Бхагавади пуфтеше шумно, заобиколен от шест махути, сиреч водачи на слонове.
Бхагавади бе един от най-големите и красиви слонове, който можеше да се срещне по бреговете на Ганг. Не бе по-висок от всеки друг слон, но силен, надарен с необикновена подвижност, як хобот и два великолепни остри зъба, извити нагоре. На гърба му бе поставена красива хауда, нещо като кабинка във формата на лодка, здраво хваната с въжета и вериги, в която седяха ловците.
— Готови ли сме? — попита капитан Макферсън.
Един от най-опитните махути се качи на врата на Бхагавади, въоръжен с голяма кука и дълга пика. Капитан Макферсън, Бхарата и сипаите заеха местата в хаудата. Сигналът за тръгване бе даден в момента, в който слънцето изгряваше зад палмовата гора и мигом освети голямата река и бреговете и.
Слонът тръгна с бърза крачка, подканен от гласовете на махутите, като мачкаше с големите си стъпала коренища и дръвчета, поваляйки с един удар на хобота си дърветата или тръстиките, които препречваха пътя му. Капитан Макферсън, застанал най-отпред в хаудата с карабина в ръка, бе впил поглед между дърветата и високата трева, където можеше да се крие тигърът.
Четвърт час по-късно стигнаха до началото на джунглата, покрито с остра тръстика и възлести коренища. Шест сипаи с дълги прътове, секири и пушки ги чакаха; бяха довели цяла глутница дребни кучета, наглед съвсем жалки палета, но в действителност много смели и дресирани за лов на тигри.
— Какво ново? — попита капитанът, като се наведе от хаудата.
— Открихме следите на тигъра — отвърна водачът на сипаите.
— Пресни ли са?
— Съвсем; тигърът е минал оттук преди половин час.
— Тогава да влезем в джунглата. Пуснете кучетата. Освободени, кутретата се хвърлиха из тръстиките по следите на тигъра, като джафкаха безспирно. Бхагавади, след като подуши въздуха с хобота си на няколко различни височини, навлезе в джунглата, проправяйки си път сред гъстата зеленина с широките си гърди.
— Внимавай, Бхарата — каза Макферсън.
— Забелязахте ли нещо, капитане? — попита сержантът.
— Не, но тигърът може да се върне по стъпките си и да ни дебне сред тръстиката. Знаеш, че тези животни са хитри и не се страхуват да нападнат слон.
— В такъв случай ще си има работа с Бхагавади. Не е първият тигър, който той ще смачка с краката си, или ще го запокити в някое дърво. Вие видяхте ли звяра?
— Да, и трябва да ти кажа, че беше огромен. Не си спомням да съм виждал друг такъв; правеше скокове по десет метра.
— Виж ти! — възкликна индиецът. — С един скок ще стигне до нашата хауда.
— Ако му позволим да се приближи.
— Мълчете, капитане.
В далечината се чу лаят и скимтенето на кучетата. Бхарата почувствува, че го лазят тръпки.
— Кучетата са го открили — каза.
— И някое от тях е било изкормено — каза войникът, който държеше карабините, готов да ги подаде на ловците.
Ято пауни се издигна от гъсталака и литна нагоре с крясък.
— Узака! — извика капитанът, като постави ръце около устата си.
— Внимание, капитане! — отвърна викачът на кучетата. —
Тигърът е обграден от кучетата.
— Свири сбор.
Узака наду рога с все сила и останалите викачи се втурнаха безредно, търсейки прикритие зад слона.
— Кураж! — каза капитанът на махута. — Води слона към кучетата. А ти, Бхарата, гледай наляво, аз пък ще гледам надясно. Може да ни се наложи да се бием с повече от един неприятел.
Лаят на кучетата ставаше все по-яростен. Бхагавади ускори крачка и смело се насочи към гъсталака от тръстика, откъдето идеше кучешката врява.
На сто метра разстояние откриха едно от кучетата ужасно разкъсано от ноктите на звяра. Слонът взе да показва признаци на неспокойство и започна да маха хобота си нагоре-надолу.