Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— След като си имал онези жени в леглото си… ами, след това… какво правеше?
Какво, по дяволите, искаше тя?.
— Зарязвах ги — отсече той.
— И мен ли ще зарежеш?
— Сара, това е моето легло. Искам да спя.
Търпението й беше на изчерпване.
— Не и преди да ти обясня етикецията — заяви тя, — че след като мъжът свърши… това, той трябва да каже на жена си колко е прекрасна. След това той трябва да я целуне, да я прегърне и така двамата да заспят в обятията си.
Сега вече той не можеше да сдържи усмивката си. Това бяха най-глупавите думи, които беше чувал, а при това бяха изговорени с наставнически тон.
— Това се нарича любене, Сара, и откъде знаеш какво е правилно и какво не е? Ти беше девствена, спомняш ли си?
— Това не пречи да знам какво е правилно — възрази му тя.
— Сара?
— Да?
— Не ми крещи.
Той се обърна и я погледна. По дяволите, изглежда всеки миг щеше да заплаче. Нямаше търпение да се занимава със сълзите й. Господи, тя беше толкова уязвима… и красива. Устните й бяха розови и подпухнали от целувките му.
Той се протегна и я притегли в обятията си. След като, я целуна по главата, притисна лицето й към рамото си и прошепна:
— Ти си прекрасна жена. А сега, заспивай.
Не прозвуча така, както й се искаше, но нямаше кой знае какво значение. Той я притискаше в обятията си, галеше гърба й и тя си помисли, че това все пак означава нещо. Сара се сгуши до него и затвори очи.
Брадичката му се опираше в главата й. Всеки път, когато в него нахлуваше споменът за любенето им, той съзнателно го изпъждаше. Не беше готов да позволи да бъде ръководен от чувствата си. Беше достатъчно суров, за да не допусне една жена толкова близо до себе си.
Нейтън се унасяше в сън, когато тя прошепна името му. Той я стисна, за да й покаже, че иска тишина. Но Сара отново прошепна името му.
— Да? — той нарочно се прозя.
— Знаеш ли как се нарича тази прегръдка и това притискане?
Тя нямаше да го остави на мира, докато не му каже всичко, което беше в ума й. Нейтън отново я стисна, но после се предаде.
— Не, Сара. Как се нарича?
— Обич и уважение.
Той изстена. Тя се усмихна.
— Това е добро начало, нали?
Единственият отговор, който получи, беше яко хъркане. Сара не се обезпокои, че е заспал по средата на пламенната й реч. Просто щеше да му го обясни отново утре.
Тя нямаше търпение да види утринната светлина. Щеше да изобрети хиляди начини, за да принуди Нейтън да осъзнае какъв късмет е извадил. Вече знаеше, че тя е идеалната съпруга за него. Той все още не го знаеше, разбира се, но с търпение и настойчивост от нейна страна, той щеше да открие колко много я обича. Тя беше сигурна в това.
Беше неговата съпруга, неговата любов. Бракът им беше действителен във всяко едно отношение. Между тях съществуваше договор. А бракът беше свята институция и Сара твърдо беше решила да пази и уважава брачната си клетва.
Тя заспа, притисната плътно до него. Утрешният ден ще бъде официалното начало на нейния нов живот като съпруга на Нейтън. Щеше да бъде един блажен ден. Щеше да бъде райски ден.
ГЛАВА 6
Беше един ужасен ден. Беше един адски ден.
Нейтън го нямаше в каютата, когато тя се събуди. Беше отворил специално за нея люка на тавана и сега стаята беше изпълнена със свеж въздух и слънчева светлина. Беше много по-топло, отколкото вчера. След като се изми, тя облече лека рокля в наситен син цвят, обточена с бял ленен кант, и излезе да потърси съпруга си. Искаше да го попита къде държат чаршафите, за да смени спалното бельо. Искаше също той отново да я целуне.
Когато изкачи последното стъпало към главната палуба, тя чу мъжки вик. Забърза нататък, за да види за какво е цялата тази суматоха и едва не се спъна в тялото на един мъж, проснат на палубата. Възрастният човек явно използваше падането в своя изгода, защото вече яката спеше.
Слънчобранът, който тя не бе успяла да намери вчера, се беше заплел в краката му. Джимбо бе коленичил до лежащия мъж и се навеждаше над него. С плесници той се опитваше да го събуди.
След миг тълпа от мъже огради двамата. Всеки започна моментално да дава съвети на Джимбо как да вдигне на крака възрастния мъж.
— Какво, по дяволите, се е случило?
Гръмкият глас на Нейтън прозвуча точно зад Сара. Тя не се обърна, когато отговори на въпроса му.
— Мисля, че се е спънал в нещо.
— Не в нещо, миледи — уточни един моряк от екипажа и посочи към палубата. — Вашият слънчобран се заплете в краката му.
Сара бе принудена да поеме цялата отговорност.
— Да, това е моят слънчобран — каза тя. — Аз съм виновна за това, че е паднал. Ще се оправи ли, Джимбо? Наистина, не съм предизвикала нарочно тази злополука. Аз…