Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Площта зад първите редици с контейнери беше специално разчистена за тази нощ. В празното пространство бяха паркирани два от мощните мотокари. До тях стояха неколцина мъже, очакващи пристигането на Джанели. Между мотокарите беше суданският терорист, който бе изстрелял убийствения поток от куршуми в терминала на летището по-рано през деня. Той беше гол и гърдите му блестяха от пот въпреки студения въздух. Потеше се от смъртен страх. Краката и ръцете му бяха завързани с тежки стоманени кабели за вилните на мотокарите.
С отегчено изражение Джанкарло се приближи до кръга от мъже. Той мразеше да го безпокоят заради такива банални задачи. Без предисловие Джанели направи знак на единия от главорезите си. Мъжът доближи камера до очите си и започна да снима суданския бунтовник и после Джанели, който заговори. Тонът му беше безразличен като държането.
— През последните години деловите ни връзки бяха много успешни. Беше ти платено добре за услугите, достатъчно, за да може революционното ви движение да започне да се радва на успех в свалянето на правителст-вото на Судан. — Той говореше на човека пред него, но думите му бяха предназначени за онзи, който щеше да види и чуе записа. — До днес се справяше отлично, но провалът следобед ме принуждава да напомня кой ръководи операцията. Този глупак пред мен трябваше да наблюдава Филип Мърсър и да разбере дали само го следят или ще установят контакт с него. Стрелбата с автоматач-но оръжие в пълното с хора летище не влизаше в инст-рукциите ми. Заради теб няма да разберем кой се е свързал с Мърсър, да не говорим, че действията ти може да струват живота му.
Джанели изведнъж избухна.
— Тъпа шибана маймуна! Може да изпуснем Мърсър в Асмара, защото беше забавен тук от действията ти. Ох-раната в Еритрея е затегната и залавянето му, когато се приземи, беше невъзможно. Няма да питам за какво мислеше, защото знам, че не можеш да мислиш. — Джанели се вторачи в обектива на камерата. — Нека това да бъде урок за вас, останалите тъпи нещастници.
Той направи знак на шофьорите на мотокарите, които включиха машините. Операторът насочи камерата към завързания между двете превозни средства суданец. Очите му бяха широко отворени, а устата мълвяха нещо. Беше невъзможно да се разбере дали се моли на Бога, или иска прошка.
Джанели кимна и вилките на двата мотокара повдигнаха едновременно терориста. От гърлото му се изтръгна пронизителен писък, който заглуши бръмченето на дизеловите мотори. Единият шофьор спря, а другият продължи да вдига вилната. След секунди африканецът беше разпънат в нещо като съвременен вариант на средновековен уред за изтезания. Кръвта се дръпна от лицето му и виковете му се засилиха, но още не изпитваше болка, Камерата отново се насочи към Джанели.
— Гледай внимателно, Махди. Вече ме разочарова веднъж, като изпрати този идиот за такава деликатна работа. Ако ме разочароваш отново, очаква те още по-лоша участ.
Вилките на единия мотокар започнаха да се разделят. Едната се издигна, а другата се спусна към земята. Писъците на суданеца се засилиха, когато напрежението върху тялото му се увеличи. Разпъната до краен предел, кожата му стана неестествено сива, а тялото му заприлича на гротеска от карнавал.
Вилките продължиха да се раздалечават. Кабелите около ръцете и краката му станаха тъмночервени и кръвта започна да се стича по тялото му, докато стоманата го разсичаше, като се врязваше все по-надълбоко, стигайки до костите. После започна да разкъсва скелета.
Джанели разсеяно разговаряше с един от главорезите си когато изтезанието стигна до неизбежния си край. Писъците на суданеца бяха заглушени от звук на разкъсване и съдържанието на гръдния му кош се разплиска върху бетона. Разчленяването стана толкова бързо, че Джанкарло нямаше време да отстъпи встрани от кръвта, която рукна от трупа. Стреснат и ядосан, той съблече съсипания си шлифер и го хвърли в локвата от кръв под висящите останки на човека.
— Изключи камерата и да се махаме оттук — изръмжа той на шофьора си. — Обади се на пилота ми. Довечера ще пренощуваме в Рим. След случилото се днес следобед съм сигурен, че летището няма да работи известно време. Кажи му да подаде плана за полета за утре.
Джанели се отпусна на меката седалка на лимузината си. Макар самото убийство да не го притесняваше, той беше обезпокоен, че се наложи да бъде извършено. Суданските наемници бяха невероятно лоялни и изпълняваха заповедите му без въпроси и грешки. Джанкарло се замисли за злощастната съдба на археолога преди няколко месеца като пример за способностите им, но сега не можеше да си позволи да се лиши от услугите им. Докато операцията се разгръщаше, Джанели все повече щеше да разчита на тях. Страховитата демонстрация тази вечер беше само напомняне.