Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Прокара ръка по пениса му, обхващайки го в дланта си, почувства как кръвта в него пулсира силно. Стрелна език, за да оближе росата, появила се на върха му. Соленият вкус я накара да изпадне в транс. Взе го целия в устата си, прокарвайки устни по дължината му, докато ръцете й продължаваха да го галят между бедрата.
Катон бе смаян. По този начин го бяха удовлетворявали жените, за които сексът беше едновременно играчка и стока за продан, но тази млада жена с безпогрешните си докосвания не приличаше на никоя друга, която бе познавал. Имаше една парадоксална невинност в инстинктивното умение на ласките й, в насладата, с която му даряваше удоволствие. Когато вдигна поглед към него, сините й очи блестяха от неговата възбуда, бузите й бяха леко зачервени, полуотворените й устни излъчваха почти неустоима подкана.
Моментът на екстаза наближи и Катон изведнъж хвана главата й и отдръпна устата й от себе си.
— Ще споделиш това с мене — прошепна той със странно подрезгавял от сдържана възбуда глас.
Наведе се, хвана я под мишниците и я положи по гръб на леглото.
Фийби започна да се гърчи, измъчвана от желание. Ръцете му одраскаха бедрата й, докато вдигаше полите й. Хвана глезените й и положи краката й на раменете си, коленичи между бедрата й и със силен тласък навлезе в нея.
Надвеси се над нея и смъкна роклята от раменете й, обхващайки пълните й гърди. Тя изстена и се заизвива под него, докато той си играеше със зърната й. Едва се задържаше на ръба и жилите на шията му се издуваха от усилието. После, когато не можеше повече да чака, спусна ръце по бедрата й, обхвана седалището й с твърдите си пръсти и я притисна силно до себе си. Фийби отвори широко очи, пълни с наслада. Изви гръб и тялото й започна да се свива конвулсивно около него.
Катон се отпусна върху нея със стон, притисна я, обвита в полите и фустите и, заровил уста в нежната й шия. Фийби трепереше под него.
И изведнъж в този тъмен и изпотен техен свят се дочу почукване на вратата. Катон се надигна.
— Какво има?
— Аз съм, милорд — чу се през дъбовата врата бумтящият глас на Джайлс Крамптън. — Казахте ми да съм тук за обеда на пладне, сър. Казахте, че след това тръгваме.
Катон изруга и се надигна от леглото.
— Идвам след пет минути, Джайлс.
— Добре, милорд. Ще кажа на Бисет да сложи месото пак във фурната за претопляне, нали?
Катон погледна към часовника над камината. Беше четвърт час след пладне.
— По дяволите тоя нахалник! — изръмжа той, събличайки раздърпаните си дрехи.
Джайлс винаги намираше начин да му се налага.
— Не мисля, че мога да стана — прошепна Фийби, протягайки се чувствено. — Сякаш съм разглобена.
Катон я погледна, както беше се отпуснала на леглото, с вдигнати поли, разголващи закръглените й бедра и нежната извивка на корема. Тъмният храсталак в основата на корема блестеше от соковете на тяхната любов. Явно реакциите й снощи не са били преструвка.
— Откъде дойде това? — промърмори той.
— Кое откъде е дошло?
Фийби несъзнателно прокара ръце по тялото си в дълга милувка.
— Тази разпуснатост — каза той, потупвайки несъзнателно устата си с пръсти. — Никога не съм срещал подобно нещо при жени с твоя произход.
В гласа му имаше нотка, която накара Фийби да седне и да издърпа надолу полите си.
— Нима е нередно?
Катон се поколеба почти минута, преди да поклати отрицателно глава.
— Не… разбира се, че не е.
Засмя се и пристъпи към гардероба, за да вземе кожените панталони за езда и вълнения жакет.
Фийби слезе от леглото. Защо беше това колебание у него? Катон се облече бързо и излизайки от стаята, каза:
— Побързай, Фийби, иначе онзи безсрамник току-виж пак нахълтал.
Фийби потопи една кърпа в легена и я изстиска. Той искаше тази страстна игра също толкова, колкото и тя. Но защо се чувстваше така неуверена? Тя се приведе в ред и побърза да слезе в трапезарията.
Когато влезе, всички бяха седнали на масата. Джайлс Крамптън й хвърли многозначителен кос поглед, който я накара да се изчерви. Тя седна, извинявайки се объркано заради това, че ги е накарала да чакат, и побърза да вземе чашата си с вино.
— Реши ли да играеш Глориана, Фийби? — запита Оливия, сервирайки си печено овнешко и сос с лук, пренебрегвайки нарочно Брайън Марс, който седеше срещу нея.
— Мисля за това. — Облекчена, че разговорът се е завъртял около такава безобидна тема, Фийби погледна към Катон. — Мислите ли, сър, че някои от вашите войници ще искат да участват? Пиша сцена, където Елизабет се обръща към войските и казва онези думи, че има сърце на мъж в слабо женско тяло… би се получил по-хубав спектакъл, ако има истински войници, към които да се обърне.