Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Ренайле изгледа изпитателно жените, събрали се около Купата. Като че ли ги претегляше и оценяваше способностите им.
— Талаан дин Гелин — изведнъж джафна тя, — на позиция! — Все едно че плесна с камшик! Дори Нинив подскочи.
Талаан се поклони с ръка на сърцето, след което се затича към Купата. Още докато тръгваше, Ренайле изджафка отново:
— Метарра дин Джунале, на позиция! — Метарра, пълничка, но яка, се забърза по петите на Талаан. Никоя от двете чирачки не беше достатъчно възрастна, за да придобие това, което Морския народ наричаха „морско прозвище“.
Веднъж започнала, Ренайле продължи да бълва имена, отпращайки към Купата Райнин и още две Ветроловки, и всички се раздвижваха бързо, макар и не толкова бързо, колкото чирачките. Според броя на медальончетата, Найме и Рисел бяха с по-висок ранг от Райнин, излъчващи достойнство и властност жени, но видимо по-немощни. После Ренайле замълча, само за едно тупване на сърцето, но с това само изпъкна рязкото изброяване на имената.
— Тебрейл дин Гелин Южен вятър, на позиция! Кайре дин Гелин Бягаща вълна, поеми командването!
Елейн изпита миг на облекчение, че Ренайле не упомена самата себе си, но това продължи само докато траеше паузата на Ренайле. Тебрейл и Кайре се спогледаха, Тебрейл мрачно, а Кайре лукаво, преди да пристъпят към Купата. Осемте обеци и плътно застъпващите се медальончета ги отличаваха като Ветроловки на Надзорници на вълните на кланове. Над тях беше само Ренайле; единствена Дорайл сред Морския народ на билото на хълма бе равна на тях. В обшити с брокат жълти коприни, Кайре беше малко по-височката, докато Тебрейл в зелено, също обшито с брокат, изглеждаше някак по-строга в лице; и двете бяха повече от обаятелни и толкова си приличаха, че не беше нужно да чуеш имената им, за да съобразиш, че са родни сестри. Имаха едни и същи големи, почти черни очи, същия прав нос и същата волева брадичка. Кайре мълком посочи едно място вдясно от себе си; Тебрейл също не проговори, нито се поколеба да застане там, където сестра й беше посочила, но лицето й се вкамени. Заедно с нея кръг от тринадесет жени, застанали почти рамо до рамо, обкръжи Купата. Очите на Кайре заискриха. Тези на Тебрейл натежаха като олово. Елейн мигом си спомни още една от поговорките на Лини: „Никой нож не е по-остър от сестринската омраза“.
Кайре огледа навъсено кръга жени около Купата, сякаш искаше да запамети всяко лице. Или да ги прикове със свъсения си поглед. Елейн се опомни и връчи последния ангреал, малката кехлибарена костенурка, на Талаан и почна да й обяснява как действа. Обяснението беше просто, но всеки, който се опиташе да използва ангреала, без да знае как, щеше да се пипка с часове. Оставиха я да изрече само пет думи.
— Тишина! — изрева Кайре, опряла татуираните си юмруци на хълбоците и разкрачила босите си стъпала, все едно че е застанала на палубата на кораб, влизащ в битка. — На позицията няма да има никакви разговори без мое разрешение. Талаан, ще докладваш веднага щом се върнеш на кораба си. — Нищо в тона на Кайре не предполагаше, че говори на родната си дъщеря. Талаан се поклони дълбоко, докосвайки с длан сърцето си, и промърмори нещо едва чуто. Кайре изсумтя презрително — и закова Елейн с поглед, подсказващ, че й се ще да накара и нея да докладва някъде на някого — след което продължи с глас, който можеше да се чуе чак в подножието на хълма. — Днес ние ще направим нещо, което не е било правено от Разрушението на света, когато нашите предци са се борили с вятъра и побеснелите вълни. Благодарение на Купата на ветровете и на милостта на Светлината са оцелявали. Днес ние ще използваме Купата на ветровете, изгубена за нас за повече от две хиляди години и сега възвърната. Изучила съм древното знание, изучила съм древните записки за дните, когато нашите прамайки са опознали морето и Сплита на ветровете, и солта на морето е влязла в кръвта ни. Знам това, което се знае за Купата на ветровете повече от всяка друга. — Очите й се извърнаха към сестра й с доволен поглед, на който Тебрейл не отвърна, Което, изглежда, изпълни Кайре с още повече задоволство. — Това, което Айез Седай не могат да направят, аз ще го сторя днес, ако е угодно на Светлината. Очаквам всяка жена да остане на позицията си до края. Провал няма да приема.