Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Останалите от Морския народ, изглежда приеха словото й като очаквано и уместно, но Родственичките я зяпнаха слисани. Според Елейн, думата „високомерие“ едва можеше да я опише; явно Кайре напълно очакваше на Светлината да й бъде угодно и щеше да остане крайно недоволна, ако не се окажеше така! Нинив завъртя очи към небесата и отвори уста. Кайре я превари.
— Нинив — заяви гръмко Ветроловката, — сега ще демонстрираш умението си да свързваш. Хайде, жено, по-бързо!
Нинив стисна очи и устните й се сгърчиха. Като че ли всеки момент щеше да й се скъса някоя жила.
— Предполагам това означава, че ми се разреши да говоря! — измърмори тя, за щастие твърде тихо, за да я чуе Кайре. Отвори бавно очи и си изписа усмивка, която изглеждаше ужасно на фона на това, което изразяваше останалата част от лицето й — вкиснат стомах и още няколко оплаквания, омесени в едно.
— Първото е да се прегърне Верния извор, Кайре. — Светлината на сайдар изведнъж грейна ярко около Нинив; според това, което Елейн усети, тя вече използваше ангреала на ръката си. — Предполагам, че знаеш как се прави, разбира се. — Без да обръща внимание на внезапно свилите се устни на Кайре, Нинив продължи, — Сега Елейн ще ми помогне в демонстрацията. Ако ни разрешиш?
— Приготвям се да прегърна Извора — бързо се намеси Елейн преди Кайре да е избухнала, — но всъщност не го прегръщам. — Тя разтвори съществото си и Ветроловките се втренчиха в нея, въпреки че все още нямаше какво толкова да се види. Дори Кирстиан и Гарения забравиха страха си дотолкова, че да проявят интерес. — Докато съм в това положение, останалото зависи от Нинив.
— Сега ще протегна към нея… — Нинив замълча за миг и погледна към Талаан. Елейн всъщност не бе получила възможност да й каже нищо съществено! — Почти същото е като с ангреала — каза Нинив, обръщайки се към крехката чирачка. Кайре изръмжа, а Талаан се помъчи да следи Нинив, без да вдига глава. — Разтваряш се за Извора през ангреала, също както аз ще го направя през Елейн. Все едно че смяташ да прегърнеш ангреала и Извора едновременно. Всъщност не е много трудно. Само гледайте и ще го разберете. Когато дойде време да ви включа в кръга, просто се подгответе и останете на ръба. Така, когато обгърна през вас, ще мога едновременно с това да обгърна и през ангреала.
Колкото и да беше съсредоточена, капки пот избиха на лицето на Елейн. Но слънчевият зной нямаше нищо общо с това. Верният извор я мамеше; пулсираше едва на ръка разстояние и тя запулсира с него. Зовеше я и настояваше. Колкото по-дълго увисваше само на косъмче от досега със Силата, толкова по неустоимо щеше да става желанието, да нараства нуждата. Увиснала така, тя започна леко да трепери. Вандийн я беше предупреждавала, че колкото по-дълго преливаш, толкова по-непреодолим сгава този копнеж.
— Следи какво прави Авиенда — каза Нинив на Талаан. — Тя знае как да… — Нинив улови с крайчеда на окото си изражението на Елейн и привърши бързо: — Гледайте!
Не беше съвсем като използването на ангреал, но много подобно. При това не биваше да се бърза; меко казано, досегът на Нинив съвсем не беше от нежните. Елейн се почувства все едно, че са я разтърсили; физически не стана нищо особено, но вътре в главата си тя сякаш се раздруса, сякаш се затъркаля бясно по някакъв стръмен склон. Най-лошото беше, че я бяха тласнали към прегръдката на сайдар мъчително бавно. Едва ли трая по-дълго от едно тупване на сърцето, но сякаш минаха часове, ако не и дни. Искаше й се да завие, а не можеше дъх да си поеме. И изведнъж, като през отприщен бент, Единствената сила нахлу през нея — неудържим поток от жизненост и радост, благослов, и дъхът излезе от устата й в дълъг, изпълнен с наслада и облекчение стон, така неустоим, че нозете й се олюляха. Нищо друго не й оставаше, освен да удържи и успокои дъха си. Елейн залитна, овладя се и изгледа строго Нинив, която сви рамене извинително. За втори път, само за един ден! Слънцето май наистина щеше да позеленее.
— Сега държа под контрол потока на сайдар през нея също както и през себе си — продължи Нинив, отбягвайки очите на Елейн, — и това ще продължи, докато не я освободя. Но не се страхувайте, че тази, която води кръга — тя изгледа навъсено Кайре и изсумтя, — може да ви накара да привлечете твърде много. Това наистина е почти същото като с ангреала. Ангреалът ви предпазва от прекомерната Сила и донякъде по същия начин в един кръг вие не можете да бъдете накарани да привлечете повече от това, което ви е по силите. Всъщност в един кръг вие можете да привлечете почти толкова, колкото и на…
— Това е опасно! — намеси се Ренайле и се мушна грубо с рамо напред между Кайре и Тебрейл. — Искаш да кажеш, че една жена може просто да сграбчи друга, да я направи своя пленничка, да я използва? Откога вие, Айез Седай, го знаете това? Предупреждавам ви, ако се опитате да го използвате на някоя от нас… — Дойде ред и нея да прекъснат.