Господарят на светлината [bg]

— Аз съм Тарака. Аз говоря за всички.

— А каква гаранция ще ми дадеш, че договорът ще бъде изпълнен?

— Моята дума? Готов съм да се закълна във всичко, което пожелаеш…

— Готовността да се закълнеш във каквото и да е — не е най-обнадеждващото качество, когато става дума за сделка. Пък и освен това твоята сила се превръща в слабост във всяка сделка. Ти си толкова силен, че не можеш да посочиш друга такава сила, която да контролира твоята. Нямаш богове, пред които да се закълнеш. Единственото, което зачиташ са хазартните дългове, но тук нямаме нито мотиви, нито възможности за залагане.

— Ти обладаваш силата, способна да ни контролира.

— Може би поотделно. Но не всичките заедно.

— Да, проблемът наистина е сложен — рече Тарака. — Бих дал всичко за нашата свобода, но всичко което притежавам е силата — в най-чистия й вид, практически непредаваема. Само по-голяма сила може да я подчини, но това не е решение. Наистина не знам какви гаранции бих могъл да ти дам, че ще изпълня поетото обещание. На твое място не бих се доверил на такъв като мене.

— Да, налице е известна дилема. Ще направим така — ще освободя само теб за да отлетиш на Полюса и да разузнаеш всичко, що се отнася до защитата на Небесата. А в твое отсъствие ще обмисля обстойно възникналия проблем. Постъпи както ти казвам и може би като се върнеш, вече ще разполагам с готово решение.

— Съгласен! Свали от мен своето проклятие!

— Познай тогава силата ми, Тарака, — произнесе пътникът, — защото както те обуздах, така мога и да те пусна!

Огънят отскочи от стената.

Той се превърна в пламтяща топка, която се понесе с бясна скорост из кладенеца, сякаш бе комета, ослепително блестяща като малко слънце, което прогони вечния мрак, а скалните стени ту сияеха ярко, ту потъваха в сянка.

Сетне кълбото увисна над пътника, когото наричаха Сидхартха и стовари върху него своите пулсиращи слова:

— Не можеш да си представиш, колко ми е хубаво, че отново съм на свобода. Намислил съм още веднъж да изпитам твоята мощ.

Мъжът под него сви рамене.

Огненото кълбо започна да се свива. Колкото по-малко ставаше, толкова по-ярко блестеше то и накрая се спусна на пода.

Лежеше на скалното дъно като падналото листо на някое титанично цвете, после бавно се плъзна и отново влезе в опразнената ниша.

— Доволен ли си? — запита Сидхартха.

— Да — след известно време дойде отговорът. — Не е отслабнала силата ти, Обуздателю. Освободи ме отново.

— Уморих се от този спектакъл, Тарака. Може би ще е по-добре да те оставя както си сега и да потърся другаде помощ.

— Не! Дадох ти дума! Какво повече искаш?

— Бих искал да получа уверенията ти, че между нас няма да има неразбирателства. Или ще ми служиш така, както аз желая или въобще няма да ми служиш. Това е. Избирай и бъди верен на избора си и на дадената дума.