Господарят на светлината [bg]

— Освободи ни — инак вечна ще е твоята агония! — ревяха гласовете.

— Ако продължавате да упорствате, — рече в отговор той, — Сидхартха ще се разгневи и ще ви лиши от едничкия ви шанс за освобождение, който имате сега.

Тогава се възцари покой, Сидхартха изпразни ума си и задряма.

Още два пъти се храни той в пещерата и още веднъж изпада в дрямка, преди да се върне Тарака, приел облика на огромна, хищна птица.

— Моите сънародници, — докладва той, — могат да проникнат вътре през вентилационните отвърстия, но за хората това е непосилно. Освен това, в планината има прокопани многобройни асансьорни шахти. През по-широките могат да проникнат твоите сподвижници. Тези шахти, разбира се, са охранявани. Но ако се избие стражата и алармата бъде изключена, останалото е лесно. Освен това, понякога самият свод се отваря в различни места, за да пропусне навътре, или навън някой летателен съд.

— Много добре, — кимна Сидхартха, — само на няколко седмици път оттук е моето царство. Вече от доста години го управлява регент, но веднага щом се върна мога да събера армия. Нова религия шества сега по земята. Хората вече не са така богобоязливи, както по-рано.

— Искаш да разграбиш Небесата?

— Да, искам да предоставя съкровищата им на света.

— Е, това ми харесва. Трудно ще е да спечелим, но можем да го постигнем, ако разполагаме с две армии — от моите сродници и от твоите хора. А сега освободи моя народ, за да започнем.

— Изглежда, не ми остава нищо друго освен да ти се доверя — рече Сидхартха. — Да започваме тогава — той пресече пода на кладенеца и се отправи към тунела, водещ надолу в недрата.

През същия ден, освободи той шейсет и пет от сродниците на Тарака, а пещерата се изпълни с техните блясъци и с потоци от светлина. Радостни ревове кънтяха из кладенеца, а въздухът свистеше от техния бесен полет, докато се носеха в радостен танц освободените, менейки непрестанно своята форма.

Изведнъж, без всякакво предупреждение, един от тях прие формата на пернат дракон и полетя право към него, разтваряйки острите си като саби нокти.

За миг цялото му внимание бе приковано в него.

Драконът издаде отчаян вик и тутакси се разпадна, превръщайки се в облак от сипещи се искри.

После искрите угаснаха и от него не остана нищо.

Из пещерите се възцари тишина, само светлинките в нишите мъждукаха.

Сидхартха концентрира вниманието си върху най-ярката светлина — на Тарака.

— И този ли ме нападна, за да изпита силата ми? — запита. — За да види дали мога да убивам, както ти казах?

Тарака приближи внимателно и увисна пред него.

— Атаката му не беше по моя воля — произнесе той. — Предполагам, че е изгубил разсъдък от продължителния затвор.

Сидхартха сви рамене.

— Известно време разполагай със себе си, както пожелаеш — рече той. — Аз ще отдъхна след днешния ден.

Той слезе отново на дъното на кладенеца, зави се в одеяло и заспа.