Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Уголемиха се денонощията, уголемиха се месеците, аз започнах да пиша неимоверно много наведнъж — четири големи произведения: събирах материали за „Архипелага“ (бяха известили за мен зековете в цялата страна и зековете ми носеха записани или устни спомени), за заветния ми главен роман за революцията от 17-а година (условно „Р-17“), захванах „Ракова болница“, а от „Първият кръг“ намислих да изцеждам глави за ненадейна публикация, ако има сгода.
Да мълча! Да мълча — ми се струваше най-силното в моето положение. Но не е толкоз лесно да мълчиш, когато си свързан с благожелателна редакция. Все пак занасях така от време на време по нещо, за да ми е чиста съвестта — да не изтървам възможностите. Веднъж занесох няколко глави от старата ми повест в стихове „Пътечици“ (също преиначена и смекчена), Твардовски с основание я отхвърли. „Разбирам — каза ми той, — в лагера човек все трябва да пише нещо, инак ще затъпее. Но…“ Той се тревожеше няма ли да се обидя. Успокоих го: „Александър Трифонович! Дори десет мои произведения да отхвърлите поред, все едно, и единайсетото пак на вас ще донеса.“
Грейна, остана сърдечно доволен. А моето обещание излезе пророческо: не чак десет, но горе-долу толкова трябваше да му нося, преди да стане ясно, че той е загубил правата си върху мен.
През пролетта на 1963-та написах за списанието разказ, който вътрешно можех да не пиша: „В интерес на работата“. Той като че ли беше и достатъчно истински, и в същото време в тежката обстановка след кремълската среща ми изглеждаше, че става за печат. Но го писах с доста мъка (сигурен признак за несполука) и излезе повърхностен. Независимо от това в „Новый мир“ го посрещнаха с голямо одобрение, този път дори единодушно (лош признак!). А всичко се дължеше само на това, че той заздравяваше позициите на списанието: ето, с въвеждането ми в литературата те не са допускали идеологическа грешка.
Списанието дотам бе стигнало с правата си върху мен, че през лятото, докато ме нямало, Закс без мое знание отстъпил на цензурата от моя разказ няколко остри израза (като стачката, която студентите искат да организират). Това беше техен похват с мнозина автори: трябва да се спасява книжката! списанието трябва да оцелее! И ако при това страда линията на автора — чудо голямо… Когато се върнах в Москва, много им се разсърдих. Твардовски застана на страната на Закс. Те просто не проумяваха какво толкова принципиалнича. Голяма работа, че пооскубали разказа! Ние, авторите на „Новьш мир“, сме родени от списанието и трябва да правим жертви за него.
Неприятен спомен имам от печатането на тоя разказ, макар че на фона на общото затягане дори той предизвика голям брой възбудени отзвуци. В този разказ започнах да се свличам от моята позиция, бяха се появили струйки на нагаждачество.
Чак след време разбрах и си наложих, че и към приятелски настроения към мен „Новьш мир“ трябва да се отнасям с нормалната противоначалническа хитрост: да не им се навирам много в очите, първо да разузнавам накъде вървят работите. По време на това мое идване, през юли 1963 година, докато аз се ядосвах заради цензурните намеси, А. Т. напразно се опитваше да ми предаде радостта си:
— Говорим за вълка, а той — в кошарата, за вас стана дума там!
Казвам „радост“, но той биваше радостен по различен начин: чист и светъл, когато е освободен от слабостта си, а тоя път — с мътни очи, полумъртъв, будеше жалост (само два-три дена преди това с лекарствен удар бяха го изскубнали от запоя, за да го закарат в ЦК при Иличов). А на всичко отгоре пушеше, пушеше, без да се жали! Радостта на А. Т. тоя път се дължеше на това, че на заседанието при Иличов усетил някакъв „нов полъх“, доловил някакви „стоплящи лъчи“. (А това беше просто поредното кълчене на агитпропа, маневра. Но в безправния унизителен живот на главен редактор на изпаднало в немилост списание и при искреното блъскане на сърцето в червената книжка в левия вътрешен джоб Твардовски беше обречен да пада духом и да се запива от едно нелюбезно телефонно обаждане на второстепенен чекистки инструктор и да разцъфтява, щом зърне кривата усмивка на завеждащия отдел „Култура“.)