Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Рахин бръкна в джоба си и извади кесия с монети.
— Подаръкът веднага ще заличи яда й. Запазете остатъка за други случаи.
— Искате да я подкупя значи.
— Подкупът е част от живота, дете, и светът не би могъл да съществува без него. Защо в харема трябва да е различно? Ние му казваме „задължителен подарък“. Всеки, който отива на гости, носи по нещо. Трябва да плащаме за изпълнението на желанията си.
— Какво трябва да направя, за да ми поставят солидна врата с ключалка вместо това проклето платнище?
Рахин се засмя с глас — твърде забележително събитие, но Шантел не можеше да знае това. Всемогъщата лала почти си пожела младата жена да остане тук. В харема имаше още една англичанка, но й липсваше този жив дух, който будеше болезнени и сладки спомени за родината.
— За съжаление в този двор не са позволени врати. Има ги само в двора на фаворитките, които са заслужили привилегията да имат малко кътче за самите себе си.
А за тази привилегия се плащаше! Явно Шантел трябваше да се примири, че ще живее без врата. Защо да настройва тази жена срещу себе си? Не биваше да издаде, че се отвращава от това място — също и от сина й Джамил, но не можеше да каже такова нещо в очите на една майка.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
— Не мога да повярвам! — извика невъздържано Рахин. Тя скочи и се заразхожда напред-назад из приемната на чернокожия главен евнух, която беше само една от многото стаи в частните му покои. Но помещението беше твърде малко и непригодно за нервни разходки. Мраморният под беше гладко полиран, а ниският диван и кръглата маса заемаха почти цялата стая.
Когато глезенът й закачи ниската маса и недокоснатото кафе заля таблата с бисквитите, та чак до наргилето на Хаджи, Рахин спря. Евнухът не направи никаква забележка, макар че подобно избухване съвсем не беше в нейния стил.
— Е? — заговори отново тя и се отпусна на дивана. — Кажете ми, че не съм разбрала добре.
Хаджи се усмихна. Май отново се беше събудил огънят на младата Рахин, която познаваше от тридесет години. А той си мислеше, че този огън е отдавна погребан под спокойното, непоклатимо самообладание на всесилната господарка на харема.
— Съмнявам се, че не сте ме разбрали, Рахин. Джамил желае обучението на новото момиче да бъде съкратено наполовина. Иска да я приготвим за него колкото се може по-бързо.
— Все още не го вярвам — отговори доста по-тихо тя.
— Мислехте, че не е за него, нали?
— Точно така — изкриви лице Рахин. — Помислих си го още щом я видях. Не предполагахте ли и вие същото?
Хаджи сви рамене и посегна към наргилето си.
— Може би. Но той ме повика рано-рано сутринта. Каза ми всичко лично, не се довери на куриерите си.
Рахин се облегна на възглавниците, обшити със сребърни ресни.
— Нищо не разбирам, Хаджи. Русата коса ли ме заслепи, та пропуснах някои важни подробности?
— Тя е недохранена, но иначе е съвършена. Натопен в достатъчно сладък сироп хляб ще свърши добра работа.
— Симпатична ми е — промърмори замислено Рахин. — Притежава циничния хумор на английската аристокрация, който ми напомня толкова много неща… Но нали знаете кое ме учуди — добави тихо тя и го погледна в очите. — Тя е руса, мършава..
— И не го харесва.
— Какво?
— Вярно е — засмя се Хаджи. — В първия миг външността му й направи впечатление, но когато едно от момичетата беше достатъчно глупаво да го заплюе, всичко свърши. Стражите го набиха с камшик и Жахар искрено се отврати от Джамил. Каза му в лицето, че не иска да бъде негова собственост и го помоли да я прати обратно в дома на роботърговеца.
— Как реагира Джамил?
— Беше запленен от нея.
— Това било значи! Досега всички жени са се влюбвали от пръв поглед в него. Завладял го е чарът на предизвикателството.
— Не съм съвсем сигурен — проговори бавно Хаджи. — Не мога да разбера по каква причина прояви такова необичайно търпение. Позволи й да му противоречи. Разговаря дълго с нея, удовлетвори молбите й, но когато я гледаше, в очите му нямаше дори капчица топлота. Пожела третото момиче, но накрая избра русата.
— Защо тогава проявява нетърпение да я има?
— Не, Рахин, това не е нетърпение. Непременно щях да го усетя. Трябваше да му припомня, че ме е повикал. Отначало дори не се сети какво имаше да ми казва, после набързо ми заповяда да я приготвим и продължи да разговаря оживено с Омар.
— Много добре — въздъхна Рахин и се отказа да търси истината. — Явно е, че не можем да разберем какво намира у нея. Сигурно ще го забавлява няколко нощи и с това работата ще се свърши.