Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— Колко благородно от ваша страна, госпожице…
Кет пристъпи една крачка по-близо, гласът й прозвуча по-нежно.
— Не разбирам защо ме държите като пленница, когато и двамата еднакво държим на свободата си.
Ругаейки, той заобиколи масата.
— Госпожице, вие наистина сте бреме! Не ви ли минава през главата? Няма да ви пусна да си вървите. Очевидно не схващате положението си. Мислите ли, че Ричард е глупак? Защо е изпратил Монджой обратно в Англия с поръчение да се ожени за вас?
— Защото е далеч и не може да знае, че и сама мога…
— Справихте ли се миналата нощ?
— О, да, сама можех добре да се погрижа за себе си…
— Но не достатъчно добре. И се боя, че подценявате Дьо Ла Вил. Той няма да се предаде лесно. Не е достатъчно умен, за да планира подобно нападение и да остави човек, който да вдигне подвижния мост. Това е работа на Джон и принцът е твърдо решен да постигне своето. В безопасност ще бъдете единствено ако се съгласите на женитбата, която е замислил Ричард.
Кет се приближи към огнището с приведена глава и ръце, сключени пред гърдите. Бе ли се вразумила най-сетне? Жената стоеше мълчаливо. След това внезапно се извърна. В косата й искряха червеникави и златни отблясъци.
— Споменахте за някакво възнаграждение, което ще получите, господине.
— Може би…
— А ако ви обещая повече от Монджой?
— Монджой е много богат човек.
— Но аз мога да ви предложа много повече от пари.
Дамиан с усилие потисна гнева си.
— Какво?
— За да се изплъзна от Монджой, съм готова да сторя почти всичко.
— Почти всичко?
Тя се задъхваше и мъжът видя как в дълбокото, обшито с кожа деколте гърдите й трескаво се повдигат и отпускат.
— Е, добре… — сините й очи издържаха на погледа му. — Не почти всичко, а всичко.
Ноктите му болезнено се забиха дълбоко в дланите.
— Вие се шегувате, госпожице!
— Ни най-малко.
Не му бе лесно да се овладее.
— Завъртете се в кръг, госпожице — настоя Дамиан, кръстосвайки ръце пред гърдите.
— Какво, моля?
— Моля, завъртете се в кръг. Искам да видя какво ми предлагате.
— Вече достатъчно видяхте!
— Искате да ми заплатите с тялото си. Значи мое право е да оценя стойността на това възнаграждение.
Кет гневно тропна с крак, забравяйки за миг опитите си да го измами. В очите й сякаш избухна синьо-жълт пожар. Величествено вирна брадичка.
— Господине, аз не съм лека жена…
— Напротив, госпожице, щом опитвате да се продадете. Сега се извърнете най-сетне, но толкова грациозно, колкото можете, защото съм виждал не една и две красиви жени. Искам добре да видя какво ще получа за това, че рискувам главата си.
— Копеле! — изфуча тя, но се подчини и се завъртя. Полата се уви около изящните й крака и Дамиан не можеше да не се възхити от грациозните й движения. Когато отново застана с лице към него, тя ругаеше. — Презрян мръсник! Нещо подобно не ви е било предлагано през целия ви мизерен живот!
— Внимавайте, госпожице! Когато една жена иска да изкуси някой мъж, не би трябвало да го ругае толкова жестоко. Но струва ми се, вие изобщо нямате представа с какво искате да се захванете.
— Може би не! А вие, господине, не можете да допуснете колко ми е скъпа свободата!
— И как безпределно мразите Монджой?
— Да, мразя го и се отвращавам от него!
Дамиан не успя да обуздае темперамента си. Той я сграбчи за ръцете и този път бе безмилостен. Пръстите му се впиха в златистата й коса, устните му настоятелно се притиснаха към нейните, езикът му копнееше да проникне в устата й. Докато с дива страст я целуваше, пръстите му галеха мраморно бялата шия надолу по деколтето, сластно обхващайки една от гърдите й. Кет не можеше да протестира, едва си поемаше дъх и той го знаеше. Въпреки това Дамиан не разхлабваше прегръдката си, пиеше наслада от устните й и изследваше тайните на плътта й с дръзки милувки.
След това устните му се откъснаха от нейните и пропълзяха между мамещите й гърди. Нетърпеливо развърза връзките на деколтето й и коленичи. Устата му се спусна по голия корем, докато ръцете галеха хълбоците на момичето. Стоманената плетеница на шлема му се притискаше към нежната й кожа. Тогава Дамиан усети, че тя трепери. Кръвта бучеше в ушите му, докато пръстите й се впиваха в мъжките рамене. Едва сега тя започна да оказва съпротива и рицарят си помисли дали вече не е твърде късно.
Неочаквано той се изправи и прочете бурните чувства в очите й — изпепеляващ гняв, тревожно объркване.