Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— Значи сте готова да сторите всичко, госпожице? — рече той. — Искате да предадете Монджой и аз трябва да ви помогна? Кажете ми каква ще бъде моята награда? Бихте ли се оставили на страстта ми, без да показвате чувства? Или отчаяно ще се съпротивлявате? От подобна награда не се интересувам! Толкова често ли е била възхвалявана красотата ви, та мислите, че с нея бихте могли да купите всичко? Не и мен!
— Престанете — извика тя и трескаво завърза връзките на деколтето си. — Нещастен мръсник…
— О, не — отвърна Дамиан, сграбчвайки я за раменете. — Вие ми направихте това предложение. Щели сте да сторите всичко, или? Тогава ще ви обясня какво бих желал. Я да видим… Да се съблечете съвсем бавно и чувствено, отдалечена на няколко крачки от мен. След това да приближите към мен с полюляващи се хълбоци. Тогава ме отвеждате към кожената завивка, падаме върху ложето и вие коленичите пред мен. Косата ви милва голите ми гърди, а аз съзирам в очите ви примамлив плам. Устните ви се разтварят, за да ме целунат и обхождат цялото ми покрито с белези тяло. Накрая падам върху вас и запушвам устата ви с изпепеляваща целувка. Сега бихте ли могла поне приблизително да си представите какво ще очаквам?
Кет с всичка сила го удари в лицето, толкова светкавично, че той изобщо не видя ръката й. Когато стоманена мрежа на шлема се впи в кожата му, болката завари Дамиан съвсем неподготвен. Той посегна към Кет, но момичето отскочи назад.
— Престанете да ме измъчвате! С какво право ме унижавате така?
— А кой ви дава право да мамите Монджой?
— О, небеса! Той със сигурност не би имал никакви задръжки да ме измами. Освен скъпоценната си Алиса навярно е имал куп други жени. С тази женитба цели единствено да увеличи богатството си и има нужда само от жена за разплод и нищо повече. Много добре го знаете, господине.
— Той никога не би ви причинил болка…
— Също както не би ударил един послушен кон! — Кет се извърна, отново взирайки се в огъня. Гордите й рамене бяха малко поотпуснати и младата жена изглеждаше смъртно уморена. Състраданието, пробудено внезапно в гърдите му, го разгневи още повече. Бе готова да се продаде на един разбойник само и само да не се омъжи за него!
За да избегне поне за малко близостта й, той се отправи към вратата, но се спря, удари с юмрук грубите дъски, отново се извърна към Кет, трогнат от вида на изящната фигура с приведена глава.
— О, Боже! Госпожице, изкушението е невероятно!
Тя го погледна, но без ни най-малка готовност за отстъпки.
— Вие сте също толкова отвратителен като Монджой.
— Но предложението ви въпреки това важи?
— Няма да позволя да ми се подигравате, господине!
— Не ви се подигравам, Катрин — отвърна той, пристъпвайки обратно към нея. — В този миг дори се опитвам да ви разбера.
Кет предизвикателно вирна брадичка.
— Монджой би желал да ме притежава, а вие искате само да ме използвате!
— Госпожице, имам чувството, че по-скоро вие се опитвате да ме използвате — с груб глас й напомни той.
Кет се засмя въпросително:
— Възможно ли е това?
Той протегна ръце с въздишка.
— Просто не ми се вярва, че всичко това ще се случи в действителност.
— На мен също. А освен това имам ужасно главоболие — с упрек се взря в него Кет. — Очевидно изпих прекалено много вино. — Тя седна пред огнището, масажирайки слепоочията си. Докато я наблюдаваше, сърцето му се сви, обзето от странни чувства.
Какво щеше да прави с нея, когато се оженят? Преди няколко години бе смятал, че своенравното момиче има нужда от малко пердах с някой дъбов клон. Това и сега не би й навредило.
И все пак… Изпълнен от ново нежелано съчувствие, той гледаше приведения й гръб и все още разрошените руси къдрици. Тогава се приближи към раклата, където през всичките тези години бе държал бялата роба и извади от там четка за коса със сребърна дръжка. Пристъпи зад Кет и взе в ръката си един дълъг кичур от косата й. Тя потрепери от допира.
— Спокойно — промълви мъжът, — искам само да ви среша. Тази четка…
— … принадлежеше на госпожица Алиса — довърши изречението тя.
— Да — тихо потвърди Дамиан.
— Изглежда служите на Монджой от много години — замислено забеляза тя — и аз намирам лоялността ви за глупава. Има ли той и най-малка представа от това, което вършите в тази гора под името Сребърния меч? Знае ли той за Робин и останалите? Мислите ли, че нямаше да ви обеси, ако разбереше, че нападате такива като него, за да дадете ограбеното на старата саксонска аристокрация?
— Не ограбвам богатите, за да дам отнетото на бедните. — Четката потъваше в косата на Кет и когато една къдрица се уви около ръката му, дъхът на Дамиан секна. — Това е специалност на Робин. Аз само се опитвам да попреча на някои барони да измъчват прекалено жестоко бедните хора от тази област.