Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Братът на търговеца? — попита Пол.
— Точно така, забравих.
В нито един от документите не се споменаваше името на човека, който я бе обявил вън от употреба. Пол, който беше звънил на всички автокъщи в околността, не разпозна името. Гробището за коли се намираше може би в нечий заден двор.
— Бих искал да имам копие от това.
Навлязоха в редицата магазини под силното осветление на паркинга.
— Ей там има ксерокс — каза Брайън. — Ще те откарам.
Когато седнаха обратно в колата и обиколиха още веднъж безкрайно досадния квартал, Пол попита:
— Някога срещали ли сте се с продавача?
— Не.
— Споменавал ли е някога Ал Баруки името му, адреса или нещо друго?
— Мисля, че не.
— Попитахте ли го защо колата е продадена като отпадък, когато очевидно е била в движение?
— Ясно беше — каза Брайън, — че ако искам колата, не бива да задавам много въпроси. О, знаех си, че няма да се размине. Знаех, че има нещо нередно. От кого е била открадната?
— От никого. Но може би е замесена в катастрофа.
— Някой загинал ли?
— Да.
— О, по дяволите. По дяволите. Сега наистина се чувствам зле.
— Колата ще ми трябва.
— Какво? Не можете просто така да дойдете и да ми вземете колата.
Пол му разказа за полицейското разследване, за мъртвата. После каза:
— Вижте, можете да се споразумеете с мен или с полицията, защото те със сигурност ще разберат. Но аз съм сигурен, че е по-добре да се споразумеете с мен.
— Ами парите, които съм вложил?
— Слушайте, трябва да направя някои тестове на колата. Може да не е тази, която търся. Ако е така, ще си я получите обратно до няколко седмици.
— Нарушил ли съм закона? — попита Брайън. — Утре съм на работа. Не мога да си позволя никакви закъснения, съкращават непрекъснато, а Дебс отново е бременна. Каза ми го миналата седмица.
— Не сте знаел, че е незаконна — каза Пол. — Ако някой се е хванал на тази уловка, то това сте вие. Така че не се притеснявайте. Ще взема каталината тази вечер и ще я откарам да я тестват. Ще ви дам разписка и визитката си. Има шанс това да не е онази кола. Можете да използвате колата под наем, с която дойдох.
— Дебс може да ме вземе след работа и да я оставим там, откъдето сте я взел — каза тъжно Брайън.
— О’кей. Ако се окаже, че това не е колата, ще ви я върна, честна дума.
Те паркираха отвън и оставиха двигателят да работи. Светлината от входа хвърляше жълт отблясък върху моравата с райграс. Брайт извади личните си вещи от колата и я остави до велосипедите пред вратата. Размениха си ключовете.
— Благодаря ти за помощта, Брайън. Друг на твое място можеше да направи задачата ми много по-трудна.
— Никога няма да намеря друга като Котето. — Той нагласи страничното огледало и отвори капака.
— Може би.
— Казах ли ви, че баща ми караше такава кола? Черна, както боядисах тази. Винаги прегряваше по пътя към Вегас.
Придържайки капака, той надникна в двигателя. Провери нивото на маслото.
— Ще бъда внимателен — каза Пол. — Не се тревожи.
— Ремонтирал съм радиатора. — Той развинти капачката и надникна вътре. Видимо доволен от това, което видя, той хлопна обратно капака. Резервната гума е наред. Можеш да намериш крика.
— Разбира се, Брайън.
Дълбока въздишка изпълни малкото коремче на Брайън. Той шумно изпусна въздух.
— Кого съм заблуждавал, че съм нещо специално? Всичко беше измама. Всъщност Котето никога не е била моя.
— Не всичко е било измама. Не и частта в изумрудения залив.
— Това беше най-голямата измама.
— Има хора, които те обичат — каза Пол. — Жена ти, децата ти. Хората, които са постигнали това, които се грижат за семейство в днешно време, те са специални. Колата си е само кола, Брайън.
— Сбогом — промърмори Брайт и потупа капака.
Пол не отговори. Брайън не говореше на него.
Последното, което видя от него, бе обутия му в сандал крак, който отвори преградната врата.
11
— Станете всички — каза пълномощникът Кимура. — Върховният съд на област Елдорадо влиза в заседание, с председател почитаемия Къртис Милн.
Нина се изправи заедно с останалите в препълнената съдебна зала. Джеръми Стемп не бе пожелал специално заседание за делото, така че трябваше да чакат реда си в редовната сесия.
Сара, де Биърс бе предпочела да не присъства. Беше оставила съобщение на Нина, че иска да остане с Моли. Джейсън също не се появи, но предния ден бе отишъл в офиса на Нина, за да подпише декларацията, която тя бе приготвила.