Убийствено просто

— Била сте секретарка и на двамата. Марк Уорън не ви ли е казал какво са планирали?

— Просто излизане с момчетата. Аз щях да изляза с приятелки на моминско парти. Това беше всичко.

— Знаете ли, че Майкъл има репутация на майтапчия? — попита Грейс.

— Майкъл има страхотно чувство за хумор — това е едно от нещата, които обичам в него.

— Случайно да знаете нещо за ковчег?

Ашли се изпъна и едва не разля виното си.

— Ковчег? Какво имате предвид?

Брансън внимателно й обясни:

— Едно от момчетата, Робърт Хулихан — познавате ли го?

— Срещала съм го няколко пъти, да. Пада си малко неудачник.

— О, нима?

— Това каза за него М… Майкъл. Той се влачеше подир компанията им, но всъщност не беше част от нея.

— Но е бил достатъчно част от нея, за да се включи в ергенското парти? — настоя Брансън.

— Майкъл не обича да наранява хората. Предполагам, защото покани останалите за шафери, но не и Робо.

Грейс отпи от кафето си.

— Не сте се карали с Майкъл, нали? Не се е случило нищо, което да ви кара да смятате, че може да се е разколебал за сватбата?

— Господи — промълви тя. — Не. Съвсем не. Аз… той…

— Къде ще заминете на сватбено пътешествие? — попита Рой.

— На Малдивите. Майкъл е запазил места на фантастично място… той обича водата — лодки, гмуркане. Същински рай.

— В момента го издирваме с хеликоптер. Свикали сме сто полицаи и ако не се появи до довечера, ще започнем пълно претърсване на района, където е видян за последно. Но не искам да пропилея стотици ценни часове от работното време на толкова полицаи, само за да узная, че се препича на Кайманите, рая за британския данъкоплатец. Разбирате ли ме?

Ашли кимна.

— Съвсем ясно — каза тя с горчивина. — Става въпрос за пари, а не да се открие Майкъл.

— Не — възрази Грейс със смекчен тон. — Не става въпрос за пари. Готов съм да не жаля средства за намирането на Майкъл.

— Тогава, моля ви, започнете още сега — присвила слабите си рамене, тя тъжно гледаше чашата си с вино. — Познавам ви от статията в „Аргъс“ за вас. Опитваха се да ви се присмеят, задето сте отишъл при медиум, нали?

— Да.

— Аз вярвам във всичко това. Не познавате ли човек, който може да помогне? Нали разбирате, с вашите контакти? Няма ли медуими, екстрасенси, които намират изчезнали хора?

Грейс хвърли бърз поглед към Брансън и отново погледна Ашли.

— Има, да.

— Не можете ли да отидете при някого или да ме свържете с човек по ваша препоръка?

Старши детективът се замисли съсредоточено за момент.

— Имате ли някаква вещ на Майкъл? — усещаше как очите на Глен Брансън го изгарят.

— Каква например?

— Каквото и да е. Някакъв предмет. Дреха? Бижу? Нещо, с което е имал контакт?

— Ще намеря нещо. Само ми дайте няколко минути.

— Няма проблем.