Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
Моран разви теорията си за политическата жена, като започва с Тероан дьо Меркур, героинята на 10 август, и завърши с госпожа Ролан, душата на жирондистите. По време на разговора гой изтърва няколко думи против жените от простолюдието, занимаващи се с политика. Тези думи накараха Морис вътрешно да се смее.
Да се смее вътрешно — да, но не и да възрази против жестоките подигравки на Моран по адрес на онези жени патриотки, които даваха живота си за родината!
— А, гражданино Моран — намеси се в разгара на разговора Димер, — вие трябва да се научите да уважавате патриотизма даже в неговите грешки!
— Ако питате мен — плахо се обади Морис, — ще ви кажа, че жените са патриотки тогава, когато стоят далече от всякакъв аристократизъм. Принадлежат ли те към някой знатен род, не ги търсете.
— Имате пълно право — рече Моран. — Ще ви кажа откровено, че жена, която се занимава с мъжки работи, заслужава такова голямо презрение, каквото и всеки мъж, който ухажва такава жена, понякога дори като негов върл противник.
Моран бе довел разговора до твърде деликатен момент. Морис от своя страна напълно се съгласи. Именно това чакаше Димер, за да отбележи с тон на някой херолд:
— Моля, моля, гражданино Моран. Само жените, които са народни врагове, противници на републиката, заслужават такова презрение.
Кратко мълчание последва възражението на Димер. Мълчанието беше прекъснато от Морис.
— Да не изключваме никого — рече той жално. — Уви! Жените, които са преследвали народа, по мое мнение и без това днес са достатъчно наказани…
— Ако не се лъжа, вие говорите за затворените в Тампъл жени — извика Димер с присъствие на духа, което освобождаваше думите от всякакъв оттенък.
— Именно — рече Морис, — за тях говоря.
— Какво?! — попита задавен от емоции Моран. — Истина ли е онова, което се говори, гражданино Морис?
— А какво се говори? — попита Морис.
— Че понякога ги измъчвали същите онези хора, които са задължени единствено да ги пазят?
— Има хора — отвърна наивно Морис, — които не заслужават названието „хора“. Има бъзливци, които никога не са ходили на война и които измъчват пленниците, за да измамят себе си, че и те са участвали в победите.
— О, вие не сте от тези хора, Морис — извика развълнувано Женевиев, — аз съм напълно уверена в това!
— Госпожо — рече Морис, — аз, който най-спокойно разговарям сега тук с вас, когато обезглавиха краля, бях на пост до самия ешафод. Държах в ръката си сабята и бях готов да убия всеки, който би се спуснал да спасява краля. Въпреки това, когато го докараха, неволно снех шапка, а след това се обърнах към своите хора и им казах: „Граждани, казах, съобщавам ви, че тази сабя ще мине през тялото на първия, който се осмели да се надсмее на бившия крал!“ О, никой не би могъл да твърди, че някой от моите хора е извикал нещо против краля през това време. Също така написах със собствената си ръка първата серия от десетте хиляди табелки, които бяха окачени по-късно из цял Париж при завръщането на краля от Варен. На тях можеше да се прочете: „Който се поклони на краля, ще бъде бит, но който го засегне с някакви хули, ще бъде обесен!“ Прочее — продължи да говори Морис, без да обръща внимание какво впечатление правят думите му на неговите събеседници, а това впечатление бе ужас — не може да се твърди, че аз не съм добър и чист патриот, щом не се гнуся от кралете и техните привърженици. Помежду другото при всичките ми крайни мнения, които са и дълбоки убеждения за мен, при цялата ми сигурност, че австрийкага има важен дял за нещастията на Франция, заявявам ви най-откровено, че никога никой човек, ако ще дори този човек да е самият Сантер, няма да може да докосне безнаказано кралицата в мое присъствие!
— Гражданино — прекъсна го Димер и поклати глава като човек, който не одобрява такива дръзки приказки, — знаете ли, че за да говорите подобни неща пред нас, вие трябва да сте абсолютно сигурен в нашата привързаност към вас?
— О — отвърна нетърпеливо Морис, — говоря ги пред вас, както ще ги кажа пред всекиго! И дори бих прибавил: кралицата може да отиде на ешафода, на който бе обезглавен и мъжът й, но аз не съм от онези, които се боят от една жена, и винаги ще уважавам всичко по-слабо от мен!
— А кралицата — свенливо попита Женевиев, — а кралицата показвала ли ви е някога благодарност за вашата деликатност, гражданино Морис?
— Тя, госпожо, много пъти ми е изказвала своята благодарност.
— Което може би ще рече, че с удоволствие чака дните, в които вие я пазите?