Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
— Слава Богу — бяха първите й думи. — Или който е там горе. Мислех, че съм единствената оцеляла в целия град.
— И ние мислехме същото — отвърна Джери, отвори вратата и тя се покатери в кабината.
— Момчета, нали не сте бандити, а? — попита тя все така засмяно.
— Няма такова нещо — отвърна Джери. — Откъде си?
— Тукашна съм. Къщата ми е разрушена, а целият район пакетиран като коледен подарък. По едно време смятах, че съм сам самичка в целия свят.
— Значи не си слушала радиото — рече Джон.
— Не. Не ги обичам тия машинки. А и без това знам какво е станало.
— Амии? — вдигна вежди Джери, докато превключваше на скорост.
— Ами да. Синът ми. Той е причината за всичко. Нямах представа точно какъв вид има, но не се съмнявах в последствията. Освен това го предупредих на време.
Братята се спогледаха отново. Жената разтърси глава, извади шнола и прибра косата си назад.
— Да, зная какво си мислите — продължи тя. — Побъркана старица. По-добре питайте накъде да вървим сега?
— И накъде? — попита Джери.
— На юг — отвърна непоколебимо тя. — Където синът ми работеше. Между другото, казвам се Април. Април Юлам.
— Джон — отвърна Джон и протегна ръка. — Това е брат ми, Джери.
— Ах, да. Близнаци. Сега забелязах.
— Значи на юг, така ли, госпожо? — попита Джери и избухна в смях.
— Няма грешка.
29
Електронен дневник на Михаел Бернард:
„15 януари. Днес те започнаха да разговарят с мен. В началото с големи паузи, но постепенно взеха да набират увереност.
Как по-точно да опиша усещането, с което са свързани техните «гласове»? Когато най-сетне преодолели кръвно-мозъчната бариера и изследвали необятната (за тях) граница на моя мозък, те открили строго определен ред в този нов свят — ред, който олицетворява мислите ми — и стигнали до извода, че информацията от тяхното далечно минало, по-точно отпреди няколко месеца, е съвършено вярна и че макроскопичният свят действително съществува… Но дори това познание за тях бе само стъпка, към по-нататъшни действия. Първата и най-важна задача, която си поставили била да узнаят каква е същността на човека. Защото само тогава биха могли да общуват с Бога в Машината. След като назначиха няколко десетки милиони «изследователи» да работят върху този проект, само за три дни те откриха онова, което търсеха и сега разговарят с мен на далеч по-понятна основа, отколкото ако бяха (например) австралийски аборигени.
Седя си в креслото и чакам, а когато дойде определеният час започваме разговора. Част от него е на английски (според мен общуването протича в пре-словесната част на мозъка ми и се превежда в последствие на английски), част от него е образна, друга въздейства на сетивата ми — най-вече вкусовите, към които те проявяват особен афинитет.
Все още не съм в състояние да определя размера на популацията, която се е образувала вътре в мен. Общо взето успях да ги разделя на няколко класа: първоначалните нооцити и техните производни от първото делене; категория на подвижните клетки, много от които изглежда са нови за моето тяло, в смисъл на ново устройство и функция; категория на неподвижните клетки, чието устройство и функция са неимоверно по-сложни; категория на все още непроменените клетки (така например почти всички клетки на мозъка и нервната система попадат в тази категория) и други, чието предназначение все още не ми е известно.
Взети заедно те наброяват няколкодесетки милиарда. Грубо пресметнато в този момент в мен обитават близо два милиарда разумни същества. Горе-долу такъв е броят на всички живи същества на Земята — ако се изключи, естествено, броят на хората.“
Бернард съхрани написаното и отмести креслото си назад. Имаше още толкова много, което искаше да отбележи в дневника си и да предаде на жадните за информация изследователи отвън. След близо седмица, през която трябваше да се бори с високата температура и обривите, след мълчанието и пълната изолация, сега вътре в него бликаше един огромен водопад от информация и той просто беше неспособен да го усвои. Достатъчно бе само да попита и милиони разумни същества щяха да се съберат за да анализират въпроса му и да подадат изчерпателен и бърз отговор.
„Какво съм аз за вас?“ — би предизвикало отговора:
Баща/Майка/Вселена
Велико предизвикателство
Първоизточник на всичко
Древен, бавен
¤планина-галактика¤
Би могъл да прекара часове в повторно възпроизвеждане и осмисляне на сетивните комплекси, които придружаваха тези понятия: вкуса на собствения му кръвен серум, на тъканите в тялото му, радостта от усвояването на хранителните вещества, необходимостта от пречистването, от защитата.