Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
„Че от какво да се безпокоя? Аз вече загубих играта. Всичко свърши.“
Бихме искали да познаваш малко по-добре устройството и функцията на собствения си мозък. Тогава щяхме да ти съобщим много повече за твоето състояние. Дори сега все още срещаме огромни трудности при уточняване местонахождението на нашите изследователски групи. Но да се върнем на предишния въпрос. Защо искаш да разработваш и други способи за общуване?
„Не крия мислите си от вас, нали? (А може би ги крия?) Защо сами не определите какво целя?“ (Как бих могъл да скрия какво мисля от вас?)
Но си даваш сметка за нашата непълноценност. Ти си толкова нов за нас. Определяме те като…
„Като какво?“
Като ¤върховен управляващ център¤.
„Това пък какво означава? Всъщност, не мога ли да говоря с някой от вашите индивиди?“
ИНДИВИДИ?
„Да. Омръзна ми това групово или колективно общуване. Някой от вас, за предпочитане да е сам.“
Запознахме се внимателно с понятието ИНДИВИД в твоите мисли. Ние не отговаряме на него.
„Какво, нямате ли индивиди?“
Не точно. Информацията се разпределя между куповете от ¤¤¤¤¤.
„Не разбирам.“
¤¤¤¤¤ е може би това, което наричате ИНДИВИД. Но не е същото, като отделното съзнание. Клетките образуват купове в процеса на преструктурирането си, всеки отделен куп съответства на вашите ИНДИВИДИ. Тези купове рядко се разделят на съставящите ги клетки. Информацията се разпространява еднакво между всички купове, получили близки по рода си задачи, заедно с инструкции за действие и памет. По-важните елементи на паметта достигат до всички купове по пътя на ¤дифузията¤. Това, което вие наричате ИНДИВИД при нас просто е част от ¤общото¤.
„И все пак всички вие не притежавате едно единствено колективно съзнание, нали?“
Не и в смисъла на това понятие.
„И бихте могли да спорите помежду си.“
Да, съществуват различни гледни точки.
„Какво тогава е команден център?“
Ключов куп от клетки, заемащ място на ¤кръстопът¤ от лимфни или кръвоносни съдове, който следи функцията на подвижните купове, обслужващите и реконструираните клетки. Ти си най-могъщият команден център, който познаваме, но същевременно си ЗАТВОРЕН и все още не си прибягнал до силата, която притежаваш, за да се ¤освободиш¤. Защо не я използваш?
Той затвори очи, въздъхна и потърси най-подходящия отговор.
„Виждам, че скоро ще узнаете всички мои тайни.“
Да не поставяш на изпитание учените и изследователите, с които общуваш НАВЪН?
„Не.“
Тук има ¤противоречие¤.
„Нещо взех да се уморявам. Моля ви, оставете ме сам, за малко.“
Разбираме.
Бернард протегна ръка и взе един плод от купата.
— Михаел?
В приемната стоеше Паулсен-Фукс.
— Здравей, Паул. Току що завърших един смахнат разговор.
— Така?
— Мисля, че ме смятат за някакво божество — от дребен мащаб.
— О, горкият.
— Освен това, остава ми не повече от седмица.
— Същото каза и като пристигна — преди повече от седмица.
— Но сега вече усещам промените. Бавно вървят, но връщане няма.
Двамата се спогледаха през дебелия слой стъкло. Паулсен понечи да каже нещо, после махна с ръка. Имаше безпомощен вид.
— Това е — кимна Бернард и въздъхна дълбоко.
33
Да, снижаваме се, тук всички сме малко изнервени, така че не обръщайте внимание ако чуете, че ми тракат зъбите, ясно? Готови за запис? И за пряко включване… да? Арнолд? Едно… две… три… Колин, бързо, подай ми шишето с портокалов сок, езикът ми е залепнал. Добре, да започваме…
Здравейте всички, аз съм Лойд Ъптън от Британския отдел на Европейската Телекомуникационна Компания. Намирам се на двайсет хиляди метра над централните части на Съединените щати, в задния отсек на един американски бомбардировач, пригоден за разузнаване от голяма височина. Тук заедно с мен има още няколко кореспонденти на големи европейски вестници, както и на ББС. Ние сме първите цивилни журналисти, които летят над Щатите след избухването на най-страшната епидемия в историята на човечеството. Придружават ни двама учени, които ще интервюирам на обратния път от нашия полет, скоростта на който засега е два пъти по-голяма от тази на звука… Както знаете, за период от осем седмици, или два месеца, цялата територия на Североамериканския континент беше подложена на неописуеми изменения. Всички градове изчезнаха, или бяха трансформирани в един съвършено нов пейзаж, наподобяващ биологичен кошмар. Нашият самолет ще следва зигзагообразен маршрут от Ню Йорк до Атлантик сити, после до Вашингтон през Вирджиния, Кентъки и Охайо, след което ще се снижим до хиляда метра височина, за да преминем над Чикаго, Илинойс и Великите езера. Там ще променим рязко посоката и ще поемем към Източното крайбрежие и Флорида, а над Мексиканския залив ще заредим от летящ танкер на базата в Гуантанамо, която по някакво чудо избегна поразяващото действие на епидемията… Можем да си представим трагедията на всички онези американски граждани, които бяха заварени от страшната вест пребивавайки на някой от незасегнатите континенти. Боя се, че не ще можем да им поднесем каквато и да било утеха с този исторически полет. Това, на което сме свидетели, не може да бъде утеха за нито един жител на нашата планета. Истина е обаче, че не става дума за някаква картина на широкомащабни бедствия и унищожения, а по-скоро за един причудлив ландшафт, завладян от съвършено нова форма на живот, чиято поява все още остава неизяснена, и преобразен по неин образ и подобие. Носят се слухове, че епидемията е възникнала в една от биологичните лаборатории на Сан Хосе, Калифорния, но до момента нито един официален представител на която и да било организация не е потвърдил, или отрекъл подобни предположения. Засега нашата телевизионна компания все още не може да се похвали с напредък в опитите си да се добере и интервюира доктор Михаел Бернард, доскоро прочут неврохирург, за когото се твърди, че бил затворен в биологичен изолатор в околностите на Висбаден… В момента виждате картина от нашите външни камери. Как да опиша гледката под нас? Сигурно ще ми е нужен нов речник, дори нов език, за да я предам по-точно. Градовете, околностите им и просторите на Северна Америка са покрити с живи обрузования, все още непознати на нашите биолози, или геолози. Виждат се цели гори от островърхи геометрични фигури — пирамиди, конуси. С помощта на телеобективите успяваме да доловим някакво движение сред тези комплекси, из които изглежда се скитат същества с размери на слонове. Наблюдаваме реки, чийто корито очевидно са били променени и сега радват окото със своите прави брегове, а посоката в която текат, е съвсем нова. Дори самият океан край Ню Йорк и околностите му е променен на протежение от десетина петнадесет мили и в дълбочина, където изглежда е скрит под същото живо, мъхесто, сияещото на слънцето покривало… Що се отнася до градовете, в тях не се различават никакви признаци на живот — на човешки живот. Ню Йорк сега е непроходима джунгла от най-различни геометрични очертания, сградите му са били пометени, или подредени наново така че да задоволяват изискванията на новия им господар, ако въобще епидемията би могла да има свои изисквания. И действително това, което виждаме долу е като жива илюстрация на мълвата — също засега непотвърдена от официални източници — че Северна Америка е била завладяна от някаква разумна форма на живот — а по-точно, интелигентни микроорганизми, които са в състояние да си взаимодействат, но и да променят обкръжаващата ги среда. Очевидно време е тук да се произнесат и учените…