![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Трябваха й няколко минути, за да прочете ситно изписаните надписи върху всеки един от ключовете, но накрая откри този за вратата на първия етаж. Стълбището отвъд нея беше ултрамодерно, цялото от бетон и стомана. На горния етаж то се отваряше към просторно фоайе. Тя надникна зад ъгъла и видя дълъг бял коридор и врати към многобройни офиси, с табелки и номера.
— Добре — рече си тя. — Тръгнала съм на разузнаване и нищо повече. Ще търся само храна и вода. — Тя сведе поглед към изтърканите си маратонки и въздъхна. Няма как, ще трябва да продължи с тях, освен ако не склони да заеме от някой…
Не, мисълта й беше направо противна. Върна се долу, взе една торбичка и я напълни с припаси. Прибави и две шишета вода. Дано нагоре открие нещо подходящо. Все някъде трябваше да има водни резервоари, или охладителни инсталации.
Същата сутрин в осем и половина започна изкачването. Реши да поддържа равномерно темпо — почивка на всеки десет етажа и кратък оглед на най-близките помещения. По такъв начин до вечерта би могла да стигне върха. Общо взето идеята за ритъма й бе останала от едно изкачване с Кенет и Хауърд в Мейн. Бяха й обяснили, че равномерното темпо е залог за съхраняване на силите за по-продължително време. Като си тананикаше „Мишел“, тя стигна до четвъртия етаж. Тук сметна, че песента не е особено подходяща и я смени с марш от Джон Уилямс. Не деветия етаж вече започна да се задъхва. — Още един — прошепна тя и продължи нагоре. Стигна десетия, клекна до вратата на асансьора и се заоглежда. И тук коридорът бе съвсем празен.
Когато дишането й се поуспокои, Сюзи извади от торбата шишето с вода и пакета с храна. Хапна, прибра ги, стана и бутна най-близката врата. Нов коридор, още офиси, затворени врати и сумрак. Помисли, че няма да е зле ако провери в най-близката тоалетна за вода. Двете врати бяха съвсем близо, Сюзи спря пред тях, погледна първо „дамската“ после „мъжката“, изкиска се и влезе във втората. Блестящи плочки, огледала и цял ред порцеланови легени, закрепени за стените. Дори не можа да си спомни как се наричаха. Надникна под вратите на кабинките и замръзна от ужас
Пред една от чиниите имаше купчинка дрехи.
— Боже, засмукало го е право в кенефа — промърмори тя, изправи се и обърса сълзите от очите си. — Бедничкият. Дявол да го вземе. — Тя завъртя кранчето за топла вода на близката мивка. Една-две капки се стекоха отвътре. Още няколко ги последваха от студената, но резултатът не изглеждаше особено обещаващ.
Излезе от тоалетната и пое надолу по коридора. Забеляза, че на повечето от вратите бяха изписани японски имена. Когато стигна отсрещния край, Сюзи погледна площада долу. Целият беше покрит с кафеникавата материя.
— Нагоре — рече си тя. Стълби към рая. Умри на върха, там ще си по-близо. Продължавай нагоре.
28
— Имам чувството, че пълзим в някакво гърло — оплака се Джон.
— Ама че страхотии приказваш.
— Така е, нали?
— Аха — призна неохотно Джери. Той изсумтя и спря, приведен. — Постъпихме като пълни идиоти. Защо точно тази купчина и защо сега?
— Ти я избра.
— Но не зная защо. Нямаше никаква причина.
— Все някаква е имало — забравил си.
Колкото по-навътре пълзяха, толкова повече се изменяха стените на тунела. На мястото на дебелите пулсиращи тръби постепенно изникна тънка, покриваща всичко блестяща мрежа. Джон забоде нос в мрежата и под светлината на фенерчето забеляза, че вътре е изпълнена с миниатюрни топчици, дискове и кубчета, натрупани едно върху друго в пълен безпорядък. Подът на тунела нататък се стесняваше и по двата му края се издигаха ниски, успоредни на стената прегради.
— Виж, канализация — посочи Джери.
Продължиха нататък, където тунелът неочаквано се разшири и отново ги обгърна гъстата сладникава мъгла.
— Време е вече да стигнем отвора на съседната купчина — рече Джери. Той пристъпи още няколко крачки, спря и отлепи с известно усилие обувката си от пода. — Долу има нещо лепкаво.
Джон насочи светлината от фенера към подметката на Джери. Беше покрита с кафяво-червеникава глина.
— Накъде сега? — попита той. — Все ми се струва, че обикаляме в кръг.
— Мирише като в сладкарски магазин — рече Джери. — Направо да ти се доповръща.
— Гъби… — рече Джон и посочи пода пред тях. Целият беше покрит с бели топчици, не повече от пет-шест сантиметра в диаметър, които се пукаха, когато стъпваха върху тях. Той вдигна фенера нагоре и в светлината му се очертаха вертикални и хоризонтални линии.
— Полици — отбеляза Джери. — Килийки, в които растат разни неща. — Килийките бяха не повече от сантиметър дълги, със стени от някакво твърдо на вид, блестящо вещество. Вътре в тях имаше мънички парченца от някаква тъкан, наподобяваща изгоряла хартия — мокра изгоряла хартия.