Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Не помнеше какво е правил, когато съгледа смачканите дрехи. Вероятно е крещял докато пристигне Джери. Във всеки случай гърлото го наболяваше дълго след това.
— А нас защо не ни взеха тогава? — попита той.
Джери потупа изпъкналото си шкембе.
— Защото сме много дебели, братче — обясни той. Сетне завъртя бавно фенера. Лъчът светлина проникваше едва на няколко стъпки навътре в мъглата. — Майчице, как ме е страх само!
— Радвам се да го чуя — ухили се Джон.
— Ти беше този, дето предложи да слезем долу — ядоса се Джери. — Казвай сега какво да правим.
— Върви напред. И си отваряй очите за морлоките.
— Да бе, уф. Морлоки.
Поеха предпазливо напред по пружиниращия под. Изминаха няколко изпълнени със страх минути, преди лъчът да опре в някаква напречна повърхност. Стената пред тях беше скрита зад джунгла от лигавовлажни, блестящи тръби с различни размери, сивкави и кафяви на цвят, които пулсираха ритмично. Тръбите следваха извивката на тунела и изчезваха наляво.
— Не мога да повярвам на очите си — рече Джери.
— Е? — Джон посочи тунела.
Джери кимна. — Най-лошото вече го знаем — рече той.
— Дано да си прав.
— Върви напред, Джони.
— Милото ми братче.
— Тръгвай!
Двамата влязоха в тунела.
26
Когато стигнаха хълма Паулсен-Фукс помоли Уве да спре. За изминалата седмица лагерът на демонстрантите, който заобикаляше двора на „Фармек“, бе нараснал двойно. Броят им вероятно наближаваше застрашителната цифра сто хиляди — цяло едно море от палатки, знамена и плакати, по-гъсто в източния си край, където беше главният портал на компанията. Не се забелязваше някакъв определен команден център на множеството, което още повече го безпокоеше. Тези хора не бяха тук за да защитават политически или обществени идеали, това бяха просто граждани, подтиквани от страха си пред едно непонятно за тях бедствие. Бяха дошли тук, пред стените на „Фармек“, заради Бернард. Очевидно все още не знаеха какво да предприемат, но скоро някой щеше да поеме кормилото и да им даде посока на движение.
Сред присъстващите имаше и такива, които настояваха Бернард да бъде унищожен, а изолаторната стерилизирана, но до това едва ли щеше да се стигне. Повечето европейски правителства признаваха открито, че Бернард бе единственият път към опознаване причините за страшната епидемия.
И въпреки това Европа бе в прегръдките на неописуемата паника. Не бяха малко американските граждани, прехвърлили се на Стария континент по време на инцидента. Не всички бяха заловени и изолирани. Случваше се нерядко да открият телата им в хотелски стаи, или усамотени места, вече поели по пътя на трансформацията. Почти без изключения тези нещастници бяха убивани, а сградите или местата — изгаряни и стерилизирани.
Никой не знаеше дали подобни мерки ще се окажат ефикасни. Много хора по света живееха с увереността, че следващият скок на епидемията е въпрос единствено на време.
Може би бяха прави, в светлината на новините, които бе чул тази сутрин. Може би чумата беше за предпочитане, пред самоубийството.
— Карай към северната врата — нареди Фукс на шофьора.
Най-сетне поръчаните прибори бяха пристигнали и сега запълваха половината от изолационното помещение. Бернард избута в единия край бюрото и стола и огледа със задоволство сглобяемата минилаборатория. Вече ще може сам да се боде и изследва.
Няколко седмици бяха изминали от заразяването му, а ето, че все още не беше започнала последната трансформация. Никой отвън не можеше да даде разумно обяснение, нито да обясни защо все още не беше установил контакт с нооцитите подобно на Върджил. Освен ако Юлам не беше халюцинирал. Кой би могъл да каже?
Нуждаеше се от много по-мощни прибори за изследване, но не разполагаше с достатъчно площ за да ги разположи. Все пак за някои по-сложни химични анализи можеше да разчита на външна помощ.
Ето че отново се чувстваше като някогашния Михаел Бернард. Имаше цел, трудна задача за решаване. Намислил бе да узнае по какъв начин общуват помежду си клетките, да разгадае химичния им език. И ако все още не са го заговорили, той ще се обърне към тях. Може би дори ще ги постави под свой контрол. Във „Фармек“ разполагаха с всички необходими научни средства, всичко, за което би могъл да мечтае Юлам. Биха могли да повторят стъпка по стъпка експеримента му и да продължат нататък.
Бернард се съмняваше, че ще ги оставят да стигнат докрай. От разговорите с Паулсен-Фукс и другите си бе изградил известна представа за бурята, която предстоеше да се разрази отвън.