Кървава музика [Blood Music - bg]

Коли се срещаха сравнително рядко. Някои бяха спрели на самото платно, други отбили на банкета. Забелязаха дори един автобус на ВВС, но не спряха за да го огледат.

Иначе асфалтът беше чист и позволяваше да се кара бързо. Хълмовете около Сан Луис и Лос Банос трябваше вече да са покрити със свежа зеленина, но вместо това бяха матовосиви. Повърхността на двете водохранилища изглеждаше съвсем гладка, като да бе от стъкло. Не се мяркаха никакви птици и насекоми. Април оглеждаше всичко това със спотаена гордост от мисълта, че е дело на собствения й син. Не изглеждаше нито притеснена, нито уплашена.

Когато говореше с нея, в очите на Джери се прокрадваше страхопочитание. Джон също не се чувстваше кой знае колко уверен.

Още по-нататък излязоха сред градините на Лос Банос, но и те бяха скрити под пласт от мъхеста кафеникава материя, която блестеше на слънцето.

— Питам се, какво ли е станало с дърветата? — промърмори Април.

— Не зная, мадам — отвърна почтително Джери. — Не разбирам много от земеделие.

— Не само хората, значи — продължи тя. — Те заграбват всичко. Бедничкият Върджил. Той си няма и представа…

Спряха на един крайпътен мотел. Разделиха се пред тоалетната. Вътре, Джон сподели шепнешком:

— Аз й вярвам.

— Защо?

— Убий ме ако знам.

— И аз мисля, че не лъже.

— Не, по дяволите. Но понякога дърдори като побъркана.

— Хич не е побъркана тя.

Джери вдигна ципа и произнесе заговорнически.

— Тя е вещица, Джони.

Джон не отвърна.

С наближаване на големия магистрален възел при Лост Хилс монотонните кафеникави полета постепенно започнаха да изменят цвета си. Тук там се виждаше оголена и безплодна земя.