![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Първо с помощта на техническите указания сглоби приборите. После се зае да изучава наставленията. След няколко часа се измори и седна при компютъра. Внимаваше какво внася вътре, защото се досещаше, че всяка негова думичка се следи оттатък. Сега всичко свързано с него бе от особена важност.
„Не ми е известна биологичната причина — ако въобще има такава — благодарение на която цялата планета все още не е засегната от епидемията. Заразата се разпространява по различни пътища и е в състояние да трансформира всяко живо същество. Европа засега не е засегната — с изключение на някои единични случаи — и аз се съмнявам, че това се дължи на взетите мерки. Може би отговорът на тази мистерия се крие в решението на задачата защо аз все още не претърпявам промените, които наблюдавах при Върджил. С какво се отличавам от другите жертви на болестта? Утре ще поискам да вземат от мен тъканни и кръвни проби, но ще помоля част от образците да останат при мен. Искам да поработя върху тях, най-вече върху кръвта и лимфата.“
Той спря за миг, обмисляйки следващото изречение и тъкмо когато се готвеше да продължи, Фукс почука по стъклото на стаята.
— Добър ден — обърна се към него Бернард. Както обикновено беше гол до кръста, а монтираната в горния ъгъл на стаята камера непрестанно следеше телесните му характеристики и ги предаваше в компютъра.
— Не е добър, Михаел — отвърна Паулсен-Фукс. Лицето му изглеждаше по-издължено и измъчено от обичайното. — Не ни стигат всичките проблеми, ами сега възникна опасност и от война.
Бернард пристъпи до прозореца за да разгледа отблизо вестника, който Фукс му бе донесъл. С едри букви върху първата страница беше изписано:
— Кога? — подскочи той.
— Вчера следобед. Кубинците съобщиха за радиоактивен облак, който пресича Атлантика. Военните спътници на НАТО потвърдиха наличието на огнище на поражение. Предполагам, че военните са го знаели преди пресата. Руснаците са използвали девет или десетмегатонови бомби и вероятно са ги изстреляли от подводници. Засегната е цялата зона на канала… — той поклати глава. — Засега руснаците мълчат. Всеки втори в Германия смята, че до една седмица ще бъдем въвлечени във война. Останалите са мъртво пияни.
— Някакви новини от континента? — Нямаше смисъл да уточнява за кой континент ставаше дума.
— Нищо.
— Очаква ли се руснаците да нападнат и Северна Америка?
— Сигурно. Това може да стане всеки момент. Сега цялата плячка е тяхна — те са най-силните в глутницата. — Той се засмя натъжено. — Не съм правист, но мога да се обзаложа, че ще накарат дори ООН да ги подкрепи под някакъв предлог. Едва ли някой ще посмее да им потърси сметка — особено ако ни поставят пред свършен факт. Американското правителство в изгнание заплаши да нанесе ответен удар от базите си в Европа, но Русия не ги взема на сериозно. Знаеш ли, онази сутрин преди да ми позвъниш, се готвех да замина на първата си почивка от седем години. Не ми е било писано, както се вижда. — Той въздъхна уморено. — Прости ми, Михаел. Ти донесе в живота ми нещо, което може да ме довърши.
— Разбирам те — кимна Бернард.
— Има една стара немска поговорка. „Убива куршумът, който не чуваш“. Това говори ли ти нещо?
Бернард кимна повторно.
— Тогава, работи, Михаел. Работи здраво, преди всички да сме измрели заради теб.
27
Сюзи намери това, което търсеше, в едно от чекмеджетата на бюрото на охраната — дълъг, черен и много мощен прожектор, чийто сноп се разширяваше и стесняваше при завъртане на дръжката. Веднага след това пое към следващата си цел — просторните коридори с множество магазини, които свързваха двата небостъргача. Доста време прекара в пробване на различни дрехи в бутиците, но се изнерви, че не успяваше да се разгледа добре на светлината на прожектора, която взе бързо да намалява. На всичко отгоре мястото беше пълно със сенки, които я плашеха. Повъртя се още малко, колкото да провери дали някой друг не е минавал от тук, сетне се върна в Стаята със Свещите, както я наричаше и се зае с подготовката на предстоящото изкачване.
Беше й попаднала туристическа карта на северната сграда и тя плъзгаше пръст по криволиците на безкрайните на пръв поглед коридори. След като се порови още малко из справочника Сюзи установи, че в небостъргача няма общо стълбище, а на всеки етаж стълбите са на различно място.
Това правеше задачата й още по-трудна. Все пак откри вратата към стълбите на първия етаж и тръгна към нея. Беше заключена. Наложи се отново да се върне при бюрото на охраната. Под стола лежеше на купчинка смачкана униформа, тя се наведе, вдигна я и отвътре изпадна дебела връзка ключове.