![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
В стаята цареше тъмнина. Тя включи прожектора. Лъчът освети нощно шкафче, до него просторно легло, бюро с компютър отгоре и…
Сюзи изпищя. Нещо изтрополи на пода и тя зърна с крайчеца на окото някаква дребна сянка, която се скри под леглото, още една изприпка към бюрото. Тя вдигна прожектора. По стената зад таблата на леглото се виеше някаква тръба. На върха й имаше овална топка с безброй плоски триъгълни страни и щръкнали израстъци. Топката се дърпаше настрани сякаш за да избегне светлината. Нещо се шмугна между краката й, Сюзи подскочи уплашено и завъртя прожектора надолу.
Приличаше на плъх, но беше далеч по-едро и оформено по-различно. И беше малко, за да е котка. Притежаваше множество огромни очи от блестящи части, кръгла глава и само три крака и беше покрито с червеникава козина. Докато го разглеждаше то се втурна и изчезна в коридора зад нея. Сюзи затръшна вратата на спалнята и отстъпи назад, притиснала устата си с ръка.
Няма да се катери повече. Какво ли още я чакаше нагоре. Взе торбата и транзистора от бюрото, където ги бе оставила, изтича обратно в големия коридор и отвори вратата към стълбището. Надолу и само надолу. По-добре да намери начин да напусне проклетата сграда. Маратонките й удряха ритмично бетонните стълби. Торбата с храна я блъскаше болезнено по гърба, но тя не спираше. Изведнъж се подхлъзна, сграбчи перилата и в този миг изпусна торбата. Кутии с бисквити, консерви и малки буркани се разпиляха надолу по стълбите. Няколко бурканчета със сладко се пръснаха и съдържанието им потече надолу. Една от металните консерви продължи да се търкаля, огласяйки стълбището с метален звън.
Сюзи се поколеба, после приклекна и понечи да събере разпиляното. Без да иска погледна към стената, после премести изцъклените си очи към перилата. Всичко наоколо беше покрито с тънки, полупрозрачни нишки, които пъплеха нагоре.
— Не! — изпищя тя. — По дяволите, не! Оставете ме на мира, малки гадини! Оставете ме… — тя се отпусна на стъпалото и захлипа.
Когато се успокои събра остатъците от запасите си и отново пое нагоре. Все някак щеше да стигне върха, стига преди това да не изгуби разсъдъка си.
Морето от кафеникава, подобна на вълнено одеало материя, изглежда възнамеряваше да покрие целия град, чак до най-горните етажи на Световния търговски център.
Дали щеше да остави поне мъничко място за Сюзи Макензи?
31
Април Юлам засенчи очи и погледна към залеза. Вятърните мелници на Трейси се очертаваха на фона на жълточервеното небе и перките им продължаваха да порят въздуха, захранвайки с мощност помпите на опустялата бензиностанция, където братята спряха, за да заредят камиона. Тя махна с ръка на Джони влезе в магазина, където Джери бе отишъл да търси провизии.
Бива си я старицата, помисли си Джони. Побъркана или не, държеше ги с твърда ръка, сякаш ги бе омагьосала. Нощта прекараха в един запуснат ресторант на двайсетина мили от Ливърмор, след като решиха да поемат по главната магистрала през долината. Решението естествено взе Април, убеди ги, че по този начин ще избягват големите населени места. „Имайки пред вид какво се случи с Ливърмор — рече тя, — по-добре да не присъстваме на подобни сцени в Сан Хосе, или другаде.“
Магистралата, която избраха, неминуемо щеше да ги отведе право в Лос Анджелис — стига да не вземат някой обиколен път — но Джон предпочете да не коментира този факт.
Едно бе сигурно — тя бе тази, която им даде цел в живота. Безсмислено беше да я упрекват в каквото и да било, без нея щяха да си останат в Ливърмор и да се карат, или кой знае още какво. Джон заобиколи камиона, втренчи поглед в пустинята, която ги заобикаляше и поклати отчаяно глава.
Рано или късно и тримата щяха да умрат.
Не че тази мисъл го безпокоеше. Твърде уморен бе, за да обръща внимание на подобни неща. Почти не бе мигнал през цялата нощ. А и сънят едва ли би му помогнал. Сигурен бе, че и Джери се чувства така. Какво пък толкова — и да е побъркана, нека да ги води за носовете. Кой го е грижа?
Може пък в Лос Анджелис да се случи нещо интересно. Съмняваше се, че ще се доберат до Ла Джола.
Джери и Април излязоха от магазина натоварени с добре натъпкани хартиени торби. Подпряха ги отзад в каросерията и Джери измъкна овехтяла карта на щата.
— 590 на юг до шосе номер 5 — обяви той и Април кимна. Джон скочи зад волана и подкара надолу по пътя.