Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
— Ти ли? И къде е сега?
— Търси я — усмихна се тя и действително го остави доста време да я търси, преди да му покаже едно място в неговата дреха, където здраво я бе зашила. Тя прибави и цял куп добри майчински съвети, които Голдмунд бързо забрави, но нейната приятелска, мила услуга и хитровато добродушната й усмивка на селското лице не забрави никога. Даде си труд да й покаже благодарността си и когато не след дълго отново бе готов да тръгне на път и искаше да продължи, тя го задържа, тъй като точно тези дни луната щеше да се сменя и естествено времето да бъде по-меко. Така и стана. Когато Голдмунд отново пое на път, снегът беше сив и болен, въздухът натежал от влага, а високо в небето се чуваха стоновете на топлия вятър.
10
И отново надолу по реката се носеха отломки лед, отново под гнилата шума замириса на теменужки, отново Голдмунд вървеше през пъстрите годишни времена и пиеше с ненаситни очи горите, планините, облаците, странстваше от стопанство до стопанство, от село на село, от жена към жена, понякога в студена вечер седеше смутен й унил и с болка в сърцето под някой прозорец, зад който гореше светлина, чието червено сияние озаряваше за него всичко прелестно и недостигаемо, каквото можеше да съществува като щастие и роден дом, като мир на земята. И се повтаряше и преповтаряше всичко, което той вече смяташе, че познава толкова добре, всичко се връщаше и все пак бе по-различно: дългото странстване през полета и безлесни равнини или по каменни пътища, летният сън в гората, броденето по селата, сподирянето на редиците млади момичета, които, уловени за ръка, се връщат в домовете си след обръщане на сено или бране на хмел, първата тръпка на есента, първите зли мразове: всичко се връщаше, веднъж, два пъти, пъстрата лента се въртеше пред очите му безкрайно.
Над главата на Голдмунд се бе изливал не един дъжд, бе превалявал не един сняг, когато веднъж се изкачваше през негъста, но вече със светлозелени пъпки букова гора и горе, от гребена на планината, видя да се разкрива пред него нова околност, която зарадва очите и развълнува сърцето му с прилив на предчувствия, жажди, надежди. От дни наред той знаеше, че е близо до тази местност, и я очакваше, сега, в следобедния час тя го изненада и това, което при първата среща видя с очите си, потвърди и подсили очакванията му. Между сивите стволове на дърветата с леко полюшващи се клони Голдмунд видя кафяво-зелена долина, в чиято среда синкаво стъклена се мержелееше широка река. Сега той знаеше, че за дълго време ще се сложи край на пътешествията, на вървенето без път през местности, пълни с поля, гори и самота, където много рядко се среща някое изолирано стопанство или бедно селце. Там, долу, течеше реката, а покрай нея водеше един от най-красивите и най-прочутите пътища на държавата, там се простираше богата плодоносна земя, по реката плаваха салове и лодки, а пътят водеше към хубави села, замъци, манастири и богати градчета и който поискаше, можеше много дни и седмици да странства по този път, без да го е грижа, че както се случва с жалките междуселски друмища, някъде изведнъж пътят ще се загуби, ще потъне в някоя гора или влажно мочурище. Идваше нещо ново и той се радваше на това.
Още вечерта на същия ден Голдмунд стигна до хубаво село, разположено между реката и червеникавите, покрити с лозя хълмове. Край голямото шосе къщите с островърхи покриви бяха с красиво боядисани в червено греди, имаше сводести входни врати, каменни улички, стълбища, една ковачница хвърляше към улицата огненочервено сияние и я огласяше с ясен звън от наковалнята. Любопитен, пришълецът мина по всички улици и кътчета наоколо, вдъхна миризмата на вино и на бъчви, която се излъчваше от винарските изби, а до брега на реката долови във въздуха влага и мирис на риба, наблюдаваше божия храм, разгледа и гробището и не пропусна да потърси някой подходящ плевник, където навярно можеше да прекара нощта. Преди това обаче искаше да се отбие в дома на пастора, за да се опита да измоли храна. Посрещна го дебел, със зачервено лице пастор, който го разпита и комуто той с някои заобикалки и измислици разказа житието си… После; приет радушно, трябваше да прекара вечерта с добро ядене и вино в дълги разговори с домакина. На другия ден Голдмунд продължи да върви по шосето, което следваше реката. Видя да пътуват салове и големи лодки, изпреварваше коли, някои колари го качваха за известна част от пътя; тогава пролетните дни, препълнени с картини, отминаваха бързо. Села и малки градчета го приютяваха, зад градински огради се усмихваха жени или коленичили в кафявата пръст, засаждаха растения; на здрачаване по селските улици пееха момичета.