Дългът към удоволствието

Внимателният читател сигурно е забелязал в горните редове известна нотка на отпускане: безкрайното удоволствие да караш във ведро настроение, спокойно предвкусвайки планираните занимания; отсъствието на други клиенти и особено на младоженци в ресторанта, където бях обядвал; издайническият аперитив, безплатната гарафа розе, показателната (макар че, като се позамисля, неспомената — колко съм потаен!) marc de bourgeuil10 (слабичка и ламаринена в горните си нотки) в компанията на онези две чаши безкомпромисно еспресо; практиката да се пие едновременно кафе и алкохол е сред малкото случаи, когато човешките същества консумират наведнъж отрова и противоотрова. Бих могъл да спомена, че в отсъствието на дегизировка хладният въздух, обветрящ обръснатата ми наскоро глава, беше чувствително освежаващ.

Нищо важно не може да се постигне без предварителен план. (Няма такова нещо като „приятна изненада“). Онази сутрин, след като бях проверил местонахождението на младоженците с помощта на благоразумно електронно устройство за следене, бях станал в час, когато компания биха могли да ми правят единствено монаси, отправящи се да изпеят предутринните си молитви, разкършвайки крайници, докато пъхтят и се клатят към замръзналия параклис, дъхът им витае във въздуха като дух или фантом, докато припяват — усилие, уловено в тази толкова възпроизвеждана бронзова композиция на брат ми, „Требникът“: приведена, но някак победоносна фигура, изтощително популярна като онази творба на Роден, която брат ми наричаше „Цуни-гуни“. Та що се отнася до въпросното творение на брат ми, което било излъчвало светско преклонение и уважение към идеята за религиозност (някакъв критик бе отбелязал, че то представлява „най-големият и най-печалният комплимент на агностичната модерност към вярата“), самият Бартоломю го наричаше „манджа с грозде“. В малкото хотелче в Лориан нищо не помръдваше в онзи час, докато се промъквах крадешком в пуловер с поло-яка и черни маратонки надолу по коридора, по стълбите и през фоайето към страничната врата, която можеше да се отваря отвътре и беше с изключена аларма, след като мосю довери на администратора швейцарец (възпитаник на хотелиерски колеж, амбициран да направи кариера), че е склонен към безсъние и обича да се успокоява с разходка в малките часове. Последваха уверения, че проблеми няма да има. И тъй, мосю излезе на двора, където въздухът лъхаше на нощна свежест, една-единствена гола крушка светеше високо над боядисаните в зелено дървени врати, прикрепена за обвития е бръшлян зид, който ограждаше двора откъм улица Тиер.