Дългът към удоволствието

Готвачът излезе от кухнята, докато се наслаждавах на безплатната втора чаша кафе: черно като дявола, горещо като ада, сладко като греха; сладостта се дължеше на няколкото капки нискокалоричен подсладител, чието качество се подобри значително през последните няколко години, докато по-рано имаше лек химически привкус, подкрепящ донякъде твърдението, което опаковките на някои храни в Щатите тъй откровено ни съобщават — че „този продукт причинява рак у лабораторните животни“. С напредването на годините човек трябва да внимава за фигурата си. Не че брат ми си даваше труд в това отношение; към края на живота си, въпреки характерното за скулпторите напрягане на горната част на тялото, той се беше сдобил с шкембенце. Докато мосю готвачът идваше към мен, метнах в устата си малкото като монетка лимоново сладкишче, което беше включено в раздела с петифурите, един вид награда, задето си изял всичко останало (макар по-прецизният критик да би отбелязал, че комбинацията от тесто и извара „твърде много напомня“, или „доста буквално цитира“, или „предизвиква неприятен асонанс“ с комбинацията от извара и тесто на tarte à la crème.

Бялата престилка на готвача беше безупречна, а държането му — официално.

— Хареса ли се всичко на мосю?

Както вече намекнах, репертоарът от позволени отговори на този въпрос не е богат. Избрах един от тях. Аз съм, и винаги съм бил, артист в тези неща, естествената сила на характера ми винаги е прозирала зад стеснителността и скромността на учения и твореца, за да направи, лаская се да мисля, дълбоко впечатление на обикновените хорица, които съдбата ми е отредила да срещам — полицаите, които ме упътват, или работниците, с които разменям поздрави, щом ги срещна по лондонските улици, отново разкопаващи същата отсечка, която са разкопавали само преди седмица. Ако беше жив днес, Данте щеше да включи тази особеност на съвременния живот в преработено издание на своя „Ад“, като и живеещите на улицата, и работниците щяха да бъдат въвлечени в непрестанен цикъл от къртене, разкопаване, запълване и ново къртене; макар че се чудя, какво престъпление трябва да са извършили така наказаните грешници? Несъмнено пороците на съвременния свят — прозрачно лицемерните правителства, посредствените финансови измами и отвратително предсказуемите убийства, до едно мотивирани или от любов (омраза, ревност), или от ламтеж за пари — изглеждат по-мизерни от познатите на самия Данте.