Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)
- Автор: Апдайк Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)». Краткое содержание книги:
— Беше толкова мило — казваше тя, — дори и в най-лошите моменти, всички месарници и хлебарници стояха отворени на свещи. Всички те са толкова смели и съобразителни. От вестниците нещата изглеждаха много по-зле тук — някой застрелял друг на опашка за газ, и всички — умиращи от студ.
— Искаш ли все още да живееш в Англия завинаги? — попита я Ричард. Завинаги: представата, превърнала се сега в действителност за него, сякаш го стисна за гърлото и думата излезе с леко хриптене от устата му.
— Не — призна Джудит, обръщайки овалното си лице към него, с все още по детски раздалечени очи, но с устни, сякаш направени от нещо сочно и сладко. — Изгарях от нетърпение да се прибера вкъщи. Аз съм американка. — Тя беше вече жена. Бяха я отгледали те двамата. Той и Джоан бяха издържали заедно, за да я отгледат, единствена от четирите. За останалите трябваше все още някой да се грижи. И все пак, точно мисълта за Джудит — представата за нея, тяхното първо бебе, вървяща между тях, хваната под ръка от двамата си родители — бе онова, което го сломи. Преградата между неговото лице и сълзите му се разпадна. Ричард седна на масата с празничните ястия, преглъщайки с усилие — гърлото му се бе свило от болка. Раците, шампанското, всичко му се привиждаше размазано и неясно. Той вкуси от тях през сълзи, примигна, преглътна и с дрезгав глас пусна някаква шега за сенна хрема. Сълзите не преставаха да напират. Те не излизаха през дупка, която да може да бъде запушена, а през някакво пропускливо като мембрана място — настойчиви, чисти, безконечни. Те — неговите сълзи се превърнаха в щит за самия него пред другите — пред техните лица, пред факта, че за последен път, бяха събрани всички заедно около масата — все още простодушно наивни — на която той за последен път седеше като глава на семейство. Сълзите капеха от носа му, докато той чупеше черупката на рака. Шампанското му имаше леко солен привкус, когато отпиваше от него. Грубата хватка около гърлото му го караше да изпитва сладникаво-горчиво усещане — не можеше го промени с нищо.
Неговите деца се опитаха да не забелязват сълзите му. Джудит, седнала от дясната му страна, си запали цигара, гледайки съсредоточено към своята прекалено енергично и изтънчено изпусната струйка дим. От другата й страна, Джон сериозно сведе глава над остатъците от храната в чинията си — главно крака и опашки с алено-червеникав оттенък. Оттатък масата, изненадана, Джоан го стрелна с поглед и изписания върху лицето й упрек бе сменен от бърза гримаса, израз на прошка или може би — на поздрав, заради ненадминатата му дарба на стратег. Между тях, Маргарет, ненаричана вече „Бобчо“, доста едра за тринайсетгодишна, се взираше от другата страна на неговата завеса от сълзи, сякаш гледаше към нещо във витрина на магазин, за което силно копнееше — своя баща, една кристална фигура от спомени и отломки от миналото. Въпреки това, докато отнасяха чиниите В кухнята, изпразвайки остатъците им в кофата за боклук, не тя, а Джон попита Джоан с плах глас:
— Татко защо плаче?
Ричард чу въпроса, но не и смотолевения отговор, След това чу само как Бобчо изстена, „О, не-е!“, с леко драматизираното възклицание на човек, отдавна очаквал това да стане.
Джон се върна на масата, носейки купа със салата. Той кимна разбиращо към баща си и устните му конспираторски прошепнаха думите:
— Тя ми каза.
— Какво ти каза? — високо попита Ричард, обезумял.
Момчето седна спокойно, сякаш за да порицае със своите добри маниери невъздържания си родител за поведението му, и каза тихо:
— За раздялата.
Джоан и Маргарет също се върнаха. В размазания поглед на Ричард момчето изглеждаше смалило се и някак облекчено — може би от факта, че най-сетне всичко бе ясно. Той подвикна към нея — разстоянията около масата бяха станали огромни: