Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)
- Автор: Апдайк Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)». Краткое содержание книги:
Небето се смрачи още повече и въздухът потъмня, като старо сребро с цвета на морските камъчета от острова. Докато влизаше в къщата, решил за награда да се почерпи с питие, той си припомни един стар социологически текст от деветнайсети век, в който американски фермер се хвали, че макар да бил станал баща на единайсет деца, никога не бил виждал тялото на жена си голо. От една друга книга, вероятно на Джон Гънтър, в разсъжденията му изскочи спомена за някакво пристанище в Западна. Африка, за което писателят твърдеше, че това бил последния град по крайбрежието, в който млада жена можела да мине гола по главната улица без да предизвика излишно внимание. Сети се и за една рецензия от стар брой на „Таим“, отпреди много години, отпреди много революции, със снимка на Бриджит Бардо, показана гола от главата до петите, с изключение на някои детайли. Във вестника бе направена остроумната забележка, че макар във филма да имало чисто гола жена, същото било положението и в повечето американски домове около единайсет часа вечерта.
Единайсет часа. Мейпълови са били навън, на вечеря. Тяхното самотно дете прекарва вечерта у своя приятелка. Спалнята им в тази къща е бяла и приятно прохладна. Бели са дори нощните шкафчета и столовете, а таванът е толкова ниско, че сенките им сякаш са се подпрели на главите им. Джоан стои до леглото и смъква обувките си е ритник. Лицето й, оптически скъсено от факта, че гледа надолу, има начумерен вид, докато тя разкопчава секретните копчета на полата си и смъкнала ципа надолу, разкрива един бял, V-образен триъгълник от бельото си. Тя оставя полата да се смъкне до долу, след което я повдига с крак и я поставя в едно чекмедже. После повдига нагоре блузата, „обезглавявайки“ я и събирайки косата й в гъсто валмо — приличащо на юмрук, който се разпада, след като отново се появява самовглъбеното й лице. Тя отмята глава и застава в профил. Автомобилни светлини от шосето погалват нежно къщата и се запиляват нанякъде! Едно неочаквано развитите: Джоан смъква надолу бикините си с бързо, несигурно движение, преди да е издърпала през глава комбинезона си, кръстосала отпред ръце. Малко над кръста й, набраният найлон се заплита. Тя застива в позата на „Роба“ от Микеланджело; на мюнхенската мадона; на „Водолей“ от Ангр; гледана отпред, с ясно очертано триъгълно окосмение. Комбинезонът е оправен, тънката като змийска кожа материя се плъзва нагоре, процесът продължава; С леко усилие тя разкопчава закопчалката на гърба си и мята сутиена на нощната масичка. Гърдите и подскачат. Обръщайки се към леглото, тя казва с глас, пълен с неприязън: