Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)
- Автор: Апдайк Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)». Краткое содержание книги:
— Нямаш ли нещо по-интересно за вършене, вместо да ме зяпаш така?
Ричард е легнал на леглото полуоблечен. Превърнал се е в публика от един-единствен човек, едва сдържащ аплодисментите си.
— Не — отвръща откровено той.
След това скача и продължава със събличането си, докато сянката му непрекъснато се суети около главата му. Двамата стоят близко един до друг — толкова близко, колкото на плажа, когато тя се бе върнала при него след мълчаливото отпращане на момчетата, а той й се бе присмял. Те са отново на плажа. Тя си припомня всичко в детайли: За сетен пъп! Ричард усеща как сърцето й издумква в закръглената обвивка на нейното тяло от обзелото я силно удовлетворение. Тя го поглежда, очите й са сини като утринно море, и се усмихва.
— Не — заявява твърдо Джоан, отказвайки му самодоволно.
Ричард се чувства силно развълнуван, провокиран. Тази голота е нещо ново и за двамата.
14. Раздяла
Денят бе хубав, направо великолепен. През целия юни времето се бе подигравало с яркото си слънце на семейното нещастие на Мейпълови. Всичко наоколо бе окъпано в златни лъчи и тучна зеленина, сред която техните разговори бяха невидимо разяждани от дрязги и неприязън, а унилите им мърморещи личности се явяваха единствените мрачни петна сред природата. Обикновено по това време на годината телата им вече имаха приятен загар. Но когато посрещнаха самолета на по-голямата си дъщеря при завръщането й от едногодишен престой в Англия, бяха почти толкова бледи, колкото и тя, макар Джудит да беше прекалено заслепена от яркото слънце и пищната растителност на своята родна земя, за да забележи това. Те не помрачиха нейното пристигане у дома като не й казаха веднага. Да изчакат няколко дни, да я оставят да се възстанови от уморителното пътуване и силната превъзбуда — бе една от формулировките сред потока от сиви диалози над наша кафе, коктейл или „Контро“ — докато двамата оформяха стратегията на своята раздяла, а земята се опитваше да ги впечатли с новата си премяна, оставаща незабелязана зад плътно затворените им прозорци. Ричард бе решил да си тръгне за Великден. Джоан настояваше да изчакат, докато и четирите им деца се съберат вкъщи, взели изпитите си и присъствали на всички церемонии, след което да потърсят утеха в лятната красота на природата. И той се захвана за работа, преследван в мислите си от любов и постоянен страх поправяйки замрежените рамки на прозорците, точейки ножовете на косачката, валирайки и подравнявайки техният нов тенис корт.
Глиненият корт бе преживял своята първа зима и сега стоеше целият на дупки, с отвян от вятъра шамот. Преди години Мейпълови бяха забелязали, сред компанията от свои приятели, колко често разводът бе спохождан от драматични подобрения в домашния бит, сякаш бракът правеше едно последно, енергично усилие да оживее. Тяхната най-лоша криза бе преминала сред прахоляк от мазилка и разголени кухненска водопроводна канализация. Все пак, предишното лято, когато жълтият като канарче булдозер весело подравняваше едно тревясало, осеяно с маргаритки хълмче, и го превръщаше в кално плато, а група млади мъже, със завързани на опашки коси, разнасяха и трамбована глината, заравнявайки повърхността, тази трансформация не ги бе впечатлила като нещо злокобно, а бе приета по-скоро като едно весело, дръзко предизвикателство. Техният брак можеше да разоре земята в името на общото удоволствие. А ето, че сега — на следващата пролет — събуждайки се всяка сутрин в ранни зори от едно неприятно, хлъзгаво усещане, сякаш леглото рязко се килваше настрани, Ричард мрачно гледаше пустия тенис корт — с мрежата и лентите, все още навити на топ в плевнята — и виждайки напуканата и изровена глина по него (по време на пролетното затопляне из лапавицата бяха лудували кучета; навред тънки ручейчета бяха издълбали паяжина от вадички) той осъзнаваше, че заобикалящата го действителност е в хармония с неговото настроение на целенасочено опустошение и разруха. В крайна сметка, това просто бе един вечен, основен, природен закон. Свитото му сърце се надяваше този ден никога да не дойде.
Сега той бе настъпил. Беше петък. Джудит вече се бе аклиматизирала. И четирите деца бяха тук, събрани заедно преди разните работи, лагери и пътувания, да ги бяха пръснали отново далече от дома. Джоан бе на мнение да им се каже един по един — Ричард искаше да направи официално съобщение на масата.
— Според мен, едно такова съобщение е чисто и просто бягане от отговорност. — Заяви тя. — Те ще започнат да се карат и да спорят помежду си, вместо да се съсредоточат върху въпроса. Знаеш много добре, че всеки от тях е отделна личност, а не някаква брънка от обединеното препятствие по пътя към твоята свобода.