Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли кой е мъжът? — попита Аштън. — Виждала ли си го някога преди?
— Всичко е много неясно. — По лицето й се стичаха сълзи. — О, Аштън, толкова ме е страх! Не знам защо виждам постоянно тази картина. Може да е… може да е спомен за нещо, което съм направила. Сигурен ли си, че мистър Логън…
— Не, няма нищо общо с това — прекъсна я той. — Мъжът е бил прободен с нож, а и е бил великан, два пъти по-тежък от теб. Дори и с ръжен ти не би могла да му сториш нищо. Той щеше да ти избие острието, преди да се усетиш.
— Но белегът на гърба ми… ти каза, че изглежда, като че някой ме е бил. Може би…
Аштън я улови за раменете и я отдалечи от себе си. Заговори настойчиво:
— Питър Логън каза, че ти не си жената от лудницата, Лиарин! Приеми най-после този факт. Ти не си жената от лудницата! Ти си Лиарин Уингейт, моята съпруга!
Естественият му авторитет като че поставяше нещата на местата им и тя постепенно преодоля страха си. Ако искаше да прекара останалата част от живота си с горе-долу ясен разсъдък, не биваше да се поддава на натрапчивите видения. Тя избърса сълзите от бузите си. Аштън отиде до бюфета и й наля чаша бренди.
— Ето, изпий това — каза той. — Ще ти подейства добре. — Той гледаше как Лиарин отпива предпазливо и се усмихна, когато тя изкриви лице с отвращение. Нежно побутна чашата към устните й:
— Всичкото, скъпа.
Лиарин се подчини с неудоволствие и изпи брендито на малки глътки. С последно потръпване подаде чашата на Аштън, докато усещаше, как топлината на алкохола се разлива в жилите й. Аштън я притегли до канапето и я прегърна. Тя се сгуши в него, покорена от нежността му и най-после започна да се отпуска. Седяха дълго, притиснати един до друг и се наслаждаваха на блажения миг, докато пламъците в камината трепнаха за последен път и угаснаха. Когато в стаята захладня. Аштън стана неохотно и хвърли няколко цепеници в жаравата. След това приклекна пред канапето, сложи ръка върху бедрото на Лиарин и попита:
— Сега по-добре ли си?
— Мисля, че да. — Смелостта на жеста му й се видя странна, но и нежното докосване й беше приятно. Бузите й се зачервиха под изпитателния му поглед и тя отвърна объркано очи.
— До моята спалня има още една стая — каза той и зачака, докато тя го погледне отново. — Бих искал да спиш там тази нощ. — Лека усмивка придружи думите му. — Знам, че така изкушението ще ме мъчи повече, но все пак бих искал да си до мене, макар и в другата стая… поне за момента. Сигурно вече си разбрала какво желая всъщност. Във всеки случай това не са отделните спални.
— Моля те, внимавай с мен, Аштън — прошепна тя с тъжна усмивка. — Ти ме привличаш толкова силно… Не съм сигурна, че ще мога да ти устоя.
Той вдигна изненадано вежди. Това признание го учуди.
— Мадам, знаете ли какъв подарък ми правите?
— Просто ти имам доверие — отвърна Лиарин с невинно изражение.
Той смръщи неволно чело, защото тази дума погребваше надеждите му.
— Хм. — Той се изпрани и й предложи ръка. — Елате, мадам, ще ви придружа до новата ви спалня, за да не се нахвърля още тук върху вас.
— Но ти каза, че доверието е от огромно значение за един брак.
Аштън я погледна със съмнение.
— Тази дума започна да ме преследва в последно време. Ще се опитам да променя представата ти за доверието, като те заведа отново в Ню Орлиънс. Ако и това не помогне, вече не знам какво да правя.
— Сериозно ли говориш? — попита тя. — Наистина ли ще заминеш с мен за Ню Орлиънс?
— Да — каза той. Идеята започваше да му харесва.
— Но ти току-що се върна оттам.
— Този път ще предприемем пътуването само за наше удоволствие, мадам — усмихнато я увери той.
Лиарин го изгледа скептично.
— И, разбира се, ще се опитате съвсем между другото да доведете до успешен край опитите си да ме прелъстите.
— Да, мадам, и колкото по-скоро, толкова по-добре.
Той я взе на ръце и нежно целуна трапчинката на шията й, а тя се притисна към него и обви ръце около врата му. При това гърдите й се опряха в тялото му. Изключително съблазнителна гледка, реши той и се отдаде на приятно съзерцание, докато я носеше към спалнята.
Блъсна с рамо вратата и пренесе сладкия си товар през прага, пресече с нея стаята, докато стигнаха банята, където я пуска да стъпи на пода.
— По-добре се съблечи тук, стаята още не е много топла. — Аштън посочи към един скрин, където лежеше купчина дрехи. — Помолих Уилабел да донесе някои неща.
Лиарин позна зелената си рокля и копринената нощница, и разбра, че поканата да премести спалнята си до неговата съвсем не е възникнала така спонтанно. Той явно е бил сигурен, че тя ще се съгласи. Изгледа го учудено и каза: