Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Мисля, че все пак съм те подценявала.
Аштън се засмя.
— Знаех, че няма да имаш нищо против.
— Винаги ли си толкова сигурен в себе си? — попита тя.
— Въпрос на логика, мадам. Тук е много по-удобно…
— И отговаря чудесно на намеренията ти.
— Точно така — призна той откровено. Свали фрака, жилетката и шалчето и ги окачи на една дървена закачалка до вратата. После пое ръцете й и ги поднесе до устните си. — Ще запаля огъня, докато се събличаш.
Вратата се затвори след него и Лиарин, останала за няколко секунди сама, се опита да дойде на себе си. Ставаше й все по-ясно, че в негово присъствие почти не мислеше за съпротива. Той беше като силен магнит, който я привлича неудържимо. Трудно можеше да избяга от един толкова самоуверен мъж, след като жадуваше да се почувства нормална жена. Все повече й харесваше да бъде омъжена за него. Разумно или не, тя копнееше за него телом и духом.
Кадифеният му халат висеше при останалите дрехи на закачалката и когато тя го докосна, от него я лъхна такава силна мъжка миризма, че й омекнаха коленете. Пое дълбоко въздух, изненадана от странните си желания и се насили да мисли за друго. Съблече се. Копринената нощница се плъзна гъвкаво по голото й тяло и тя отново се запита дали, ако се любят с Аштън, ще изпита удоволствие, или мечтите са далеч по-красиви от реалността.
Погледна се замечтано в огледалото. Очите му я бяха омаяли. В тях гореше някакъв огън, на който никоя жена не можеше да устои.
Лиарин поклати ядосано глава. Мислите й пак бяха започнали да се реят не където трябва. Вместо да им дръпне юздите, тя ги беше оставила да препускат. Не беше логично да си представи как ще легне с него в леглото, докато все още й изглеждаше толкова чужд. Защо се поддаваше на подобни лекомислени блянове, когато би било по-разумно просто да държи Аштън на разстояние?
Тя завърза колана на зеления си кадифен халат и влезе в съседната стая. Босите и стъпала потънаха в скъпия килим и тя се възхити на меките му пастелни тонове и на изисканата мебелировка наоколо. Будоарът предлагаше всичко, което можеше да си пожелае една жена; в сравнение с него предишната й стая наистина бледнееше. Ако беше видяла по-рано тази спалня, никога не би се усъмнила в искреността на Аштън.
Когато Лиарин влезе в стаята, той се изправи. Младата жена тръгна към него, хвана го под ръка и каза усмихната:
— Стаята е прекрасна, Аштън, ти беше прав. Човек просто не може да се откаже от нея.
Вдигна се на пръсти, за да го целуне по бузата, но той бързо обърна глава и посрещна устните й със своите. Страстта, с която я целуваше, я изгори като огън. Устата му се разтвори и тя докосна с език вътрешността й, все още колебливо, но това го окуражи и той я притисна по-здраво към себе си. Прегръдката му стана по-силна, целувката — по-страстна. Разкъсвана между желанието и страха, тя трепереше в ръцете му. Почувства възбудата му да нараства. Разбра, че трябва незабавно да стори нещо, преди съпротивата й да рухне.
— Имам нужда от време, Аштън — прошепна умолително тя, когато се отдръпна от него. — Моля те, дай ми време да намеря себе си.
Той се намръщи. Лиарин виждаше какви мъки му причинява, но не знаеше как да му помогне. Тя го последва до леглото, където той отгърна завивката й. После се обърна отново към нея, въздъхна дълбоко и вдигна ръце, като че искаше да ги сложи на раменете й. Тя почака да довърши жеста си, но той се извърна и простена:
— Тръгвам си.
— Моля те, Аштън… — Очите й търсеха разбиране. — Не искаш ли да останеш и да поговориш с мен няколко минути?
— Мадам, или подценявате прелестите си, или пък надценявате волята ми. Изкушението е твърде силно за мен. Ако остана още само секунда тук, едно просто „не“ вече няма да е достатъчно. — Той пъхна ръце в джобовете на панталоните си. Мускулите на лицето му изпъкнаха на възли. — Не мога вече да отговарям за въздържаността, си. Моля те, Лиарин, бъди по-предпазлива. Върви и просто си легни в леглото, докато не съм загубил напълно разсъдъка си.
Лиарин не се реши да пренебрегне предупреждението му и се отказа дори да свали дрехата си, преди да се пъхне под завивката. Аштън се приближи отново към камината, хвърли още едно дърво, след това се втренчи замислено в червено-златистите пламъци. Тя наблюдаваше силуета му на фона на горящия огън и се учудваше колко скоро беше започнала да го желае. Някъде дълбоко в себе си знаеше с абсолютна сигурност, че бе изживяла моменти на най-съкровена близост с някой като него. Когато затвореше очи, можеше да си припомни почти осезаемо един мъж, който става гол от леглото й и се отдалечава от нея. Бегло си спомняше ръста, широките плещи и тесния ханш, късата коса на леки вълни по бронзовия врат. Уилабел я беше убеждавала, че мъж като Аштън не се намира всеки ден и тя й вярваше. Действително, ако можеха да се преценят положителните страни на един човек за толкова кратко време, той бе точно това, което й трябваше, за да се радва на живот, изпълнен с любов и внимание.