Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Доктор Териен го гледаше изпитателно, сякаш се опитваше да разбере дали Гейб не се занася.
— Някакви въпроси ли имате? — подсказа му Гейб.
— Ами… — лекарят смутено се размърда на стола си. — Не знам много за международните проблеми, Гейбриъл. Сигурен съм, че тази информация ще заинтересува разузнавателното управление на Министерството на отбраната или ФБР, които с удоволствие ще те изслушат, когато направиш отчет за изпълнението на мисията си. Но няма да го направят, преди да си възвърнал паметта си. На този етап не смятам, че е разумно да се занимаваме със спомени, които са толкова… ефимерни по природа.
Гейб едва се сдържа да не изпухти от удивление. От гледна точка на сигурността съветът на доктор Териен звучеше нелепо.
— Но сега си спомням тези неща. Не мога просто да сложа в архива тези факти и да се правя, че не са важни. Господи!
Докторът въздъхна тежко и потърка брадичката си.
— Трябва да знаеш нещо, Гейбриъл — каза той, след като поразмисли малко. — Не споменах за това по-рано, защото смятах, че имаш достатъчно проблеми, с които да се справиш.
Гръбнакът на Гейб се вдърви, а мускулите на гърба му се схванаха.
— Какво? — попита той.
— Обичаен страничен ефект на посттравматичния синдром е параноята — тихо каза лекарят. — Дори след преживяната травма жертвата продължава да се чувства застрашена. Тялото и умът са се настроили така. Съвършено естествено е. В този случай ти може просто да си въобразяваш, че твоите нападатели представляват заплаха за страната. Заплахата може да не е реална.
Гейб отказа да възприеме казаното.
— Смяташ, че съм си из фантазирал всичко това — заключи той.
Дясното му слепоочие отново запулсира от болка.
— Не, не! Някои от твоите спомени са реални, в това няма никакво съмнение — с утешителен тон каза доктор Териен. — Но твоите проекции за бъдещето и за намеренията на твоите мъчители може да са фабрикации на ума. Няма как да си сигурен, приятелю.
Гейб стисна зъби. Беше прекалено ядосан, за да съумее да измисли някакъв що-годе цивилизован отговор. Възцари се тишина, която ставаше все по-напрегната.
— Ами какво ще кажеш да си водиш записки за сънищата си и следващата седмица да ги прегледаме — предложи доктор Териен. — Ще отделим спомените от проекциите и тогава ще предприемем нещо, ако все още искаш. Повярвай ми, Гейбриъл, няма да искаш винаги да носиш тези чувства в себе си. За това можеш да ми вярваш.
Гейб се засмя невесело и потърка пулсиращото си от болка слепоочие. Можеше ли наистина? Доктор Териен искаше от него да пренебрегне военната си подготовка, подготовката си на защитник на страната. Но пък съветът му звучеше уместно, като се имаше предвид случилото се същата сутрин.
Може би не го беше блъснала полицейска кола. Може би някой турист го беше закачил случайно с колата си и той си бе въобразил останалото. Полицаи, които се опитват да го смачкат с кола… Доколко вероятно беше това? Севернокорейци, които продават технологии от киберпространството на терористи… може би. И двете истории звучаха като изфабрикувани. Ами ако всичко това бе плод на фантазията му?
Чувстваше се доволен, че не спомена пред лекаря за тазсутрешния инцидент. Преди да се усети, щяха да го затворят в някоя тапицирана стая в психиатрична болница.
Колкото и да не му се искаше да го признае, лекарят имаше право. Може би трябваше да преразгледа спомените си по-критично. Ако те бяха плод на въображението му, тогава със сигурност щеше да диша по-спокойно, по дяволите. Тогава нямаше да му се налага да се притеснява за уязвимостта на страната си, нямаше да поглежда назад през рамо, смятайки, че някой го преследва. Щеше да знае, че това просто е измама на въображението.
Но ако той наистина беше толкова зле, никога нямаше да стане отново тюлен. Взе да скубе косата си, докато целият скалп започна да го боли, и се питаше как изобщо някога би могъл да направи разлика между реалното и въображаемото.
— Защо да не приключим за днес — кротко предложи докторът. — Дадох ти много материал за размишление. Не искам да се притесняваш, Гейбриъл. Параноята е нормална част от посттравматичния синдром. Когато възвърнеш спомените си, тя ще започне да намалява. Живей ден за ден и не позволявай на спомените да те разстройват. Обади ми се през уикенда, ако сметнеш, че има нужда — любезно добави той.
След като промърмори някакви благодарности, Гейб стисна ръката на лекаря и се върна в чакалнята, където Хелън драскаше нещо в бележника си. Тя го погледна, после погледна лекаря и челото й се сбърчи загрижено.
— Хелън, мила, може ли да ви отнема за малко? — попита доктор Териен.