Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
— Сега вече знам защо си посивял — рече Детската царица. — Попаднал си твърде близо до Нищото.
— А вярно ли е тогава — попита Атрею — онова, което каза Гморк, вълколакът, за унищожените творения на Фантазия, че те ставали лъжи в света на хората?
— Да, вярно е — отвърна Детската царица и златните й очи потъмняха, — всички лъжи са били преди творения на Фантазия. Те са от същата материя… Ала сега са неузнаваеми, загубили са истинската си същност. Но това, което ти е казал Гморк, е само половината от истината, както и може да се очаква от един получовек-полузвяр. Границата между Фантазия и света на хората може да се прекоси по два пътя — един правилен и един погрешен. Погрешно е, когато жителите на Фантазия се изтръгват по този ужасен начин от нашия свят, за да попаднат в другия, По-добре е хората да идват при нас. Всички, които са били тук, са научавали нещо, което може да се научи само при нас, и благодарение на него са се връщали променени в своя свят. Те са проглеждали, защото са ви виждали в истинския ви образ. Това им е помагало да видят с други очи и собствения си свят, и другите хора. Там, където досега са намирали само делничност, внезапно те са откривали чудеса и тайнства. Затова обичаха да идват при нас във Фантазия. И колкото повече се обогатяваше и разцъфтяваше от това нашият свят, толкова по-малко лъжи имаше в техния, толкова по-съвършен ставаше и той. До същия начин както сега нашите два свята взаимно се рушат, те могат и да се излекуват един друг.
Атрею мисли известно време и после попита:
— А как започна всичко това?
— За бедствието, което споходи двата ни свята — отговори Детската царица, — има също две причини. Сега всичко е наопаки. Онова, което може да те накара да прогледнеш, заслепява, онова, което може да създаде нещо ново, се превръща в унищожение. Спасението може да дойде само от хората. Един-единствен трябва да дойде и да ми даде ново име. И той ще дойде.
Атрею мълчеше.
— Сега разбираш ли защо трябваше да те натоваря с тази трудна задача? — попита Детската царица. — Ти можеше да доведеш нашия спасител при мен само с помощта на една дълга приказка, изпълнена с приключения, чудеса и опасности. И това е твоята история.
Атрею седеше, потънал в дълбок размисъл. Най-сетне той кимна.
— Сега разбирам, Златоока повелителко на желанията. Благодаря ти, че избра точно мен. Извини ме за моя гняв.
— Ти не можеше да знаеш всички тези неща — отвърна тя кротко, — а и не биваше.
Атрею кимна отново. След кратко мълчание той каза:
— Но аз съм много изморен.
— Ти свърши достатъчно работа, Атрею — отвърна тя, — искаш ли да си починеш?
— Още не. Първо искам да видя щастливия край на моята история. Щом като е така, както казваш ти, и щом аз съм изпълнил задачата… тогава защо все пак спасителят не идва?
— Да — рече тихо Детската царица. — Защо ли се бави още?
Бастиан почувства как ръцете му се навлажняват от възбуда.
— Та аз не мога — каза той, — пък и не знам какво трябва да направя. А може името, което ми хрумна, съвсем да не е подходящо.
— Позволи ми да те попитам още нещо — подхвана Атрею отново разговора.
Тя кимна с усмивка.
— Защо можеш да оздравееш само ако получиш ново име?
— Само истинското име прави съществата и предметите реални — отвърна царицата, — невярното име прави всичко недействително. Точно това върши лъжата.
— Може би спасителят още не знае истинското име, което трябва да ти даде.
— О, не, той го знае — отвърна тя.
Двамата отново млъкнаха.
— Да, знам го — каза Бастиан. — Когато те видях, веднага разбрах как трябва да те нарека. Но не знам какво трябва да направя.
Атрею погледна нагоре.
— Може би той иска да дойде, а не знае как да го стори?
— Не е нужно да прави нищо друго, освен да ме извика с новото име, което знае само той. Това е напълно достатъчно.
Сърцето на Бастиан започна лудо да бие. Може би трябваше чисто и просто да опита? Ами ако не успее? Ако изобщо се мами? Ако двамата съвсем не говореха за него, а за съвършено друг спасител? Откъде да знае, че наистина имат предвид него?
— Питам се — започна пак Атрею — дали е възможно той все още да не разбира, че става дума за него, а не за някой друг?
— Не — рече Детската царица. — Не може да е толкова глупав. Не малко доказателства му дадох.
— Просто ще опитам! — каза Бастиан, но устата му не посмя да произнесе думата.
А какво ще прави, ако наистина успее? Все някак ще стигне до Фантазия. Но как? Може би ще трябва да се преобрази. А после какво? Възможно е да го боли или да припадне? Всъщност искаше ли му се изобщо да ходи във Фантазия? Щеше му се да отиде при Атрею и Детската царица, но с всички онези чудовища, от които гъмжеше там, не искаше да има никаква работа.