Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
— Но как е възможно? — удивих се аз. — В една бурна нощ баща ти ме повика и ние се срещнахме. Той ми каза, че си заминала.
— Баща ми не знае — простичко отвърна тя. — Той продължава да мисли, че съм заминала. Купих си място в един манастир, където понякога се оттеглят високопоставени дами. Там съм само гостенка, която си плаща, наречена Ана, и никой не се интересува от моето фамилно име. Ако ме открият, метохът също ще си изпати, затуй тайната ми строго се пази. Ако пожелая да остана там до края на живота си, ще се сдобия с ново име, наново ще бъда родена и никой външен човек никога не ще узнае коя съм била. Само ти знаеш и това е неизбежно.
— Да не би да си наумила да останеш до живот в този метох? — уплашено казах аз.
Тя любопитно ме погледна изпод тежките си ресници.
— Извърших тежък грях — започна тя, играейки на невинна. — Не се подчиних на баща си. Може би трябва за това да се покая.
Все още не можех да разбера как тя, така ревностно пазена, бе успяла да се измъкне.
Ана ми разказа, че баща й пожелал тя да отплава за остров Крит, за да не попадне в ръцете на турците или на латинците. Но майка й още била болна, затуй от самото начало тя намразила този план. Под прикритието на нощта прислугата я отвела заедно с всичкия й багаж на един кораб, който бил пълен с бежанци, платили огромни суми за своето спасение. В общата суматоха тя успяла да се върне в лодката и да уговори лодкаря да я върне на брега. А когато в тъмното прерязали котвеното въже, слугите на баща й мислели, че тя все още е на кораба. Щеше да мине дълго време, преди той да узнае за случилото се.
— Сега съм свободна — заяви тя. — Дано си помислят, че в бурята съм паднала зад борда и съм се удавила. Още по-голяма болка ще причиня на баща си, ако разбере, че съм го измамила. Не смея дори да си представя последиците.
Замълчахме и дълго се гледахме един друг. И това беше достатъчно. Усетих, че нещо повече от това — като например усмивка или докосване, — и сърцето ми щеше да се пръсне. В този миг проумях какво имаше предвид, когато каза, че се страхувала да не умре.
Изведнъж кокалести юмруци заблъскаха по вратата и гласът на по-възрастната монахиня се раснесе:
— Сестро Ана, още ли си там?!
Дочух как Мануил се мъчеше да я успокои.
— Идвам, идвам — извика Ана, обърна се към мен, докосна ме по бузата и усмихнато заяви. — Трябва да тръгвам.
Но не можеше веднага да си тръгне. Повдигна се на пръсти, надзърна в очите ми и попита:
— Щастлив ли си, Йоханес Ангелос?
— Щастлив съм — отвърнах аз. — А ти, Ана Нотарас, щастлива ли си?
— Много! Много съм щастлива — рече тя. Отвори вратата и възрастната монахиня се втурна в стаята, вдигнала заканително дървената си паница. Ана успокоително я хвана под ръка и я изведе навън.
Сграбчих с две ръце Мануиловата глава, целунах го по двете бузи и казах:
— Нека Бог да те пази и да те благослови!
— И теб също, господарю, и нека се смили над душата ти — отвърна той, след като се опомни от изненадата. Монахиня — заклати глава слугата ми със смеещи се очи. — Монахиня в твоята стая. Да не би най-после да си решил да се откажеш от латинците и да се върнеш в лоното на православната вяра?
15 март 1453
Пролет е разцъфнала навсякъде из града. Боси дечица продават цветя по улиците, а насред руините малчугани свирят на флейти. Няма по-тъжен и по-красив звук от този. Благославям всеки отминал ден, в който ми е позволено да живея.
Името на по-възрастната монахиня е Кариклеа. Баща й бил обущар и при това грамотен. Но Мануил казва, че името не подхождало на лицето й. Докато се хранела тя с готовност махала булото си. Обича да яде месо и да пие вино. Тя е само послушница в метоха и е доволна, че дървената й паница се пълни с толкова малко труд. Мануил й е обяснил, че желая преди идването на турците да се откажа от латинската си вяра и да се докосна до тялото Христово посредством заквасен хляб, както и да чета истинското верую без еретическите допълнения. Затуй ми е необходима помощта на сестра Ана.
Не знам какво си мисли за нас, но тя е взела Ана под крилото си и я уважава като образована и благородна жена, в постъпките на която една послушница не може да се съмнява.
Днес Джустиниани ме изпрати да наблюдавам военни упражнения край Златните порти и Ана с Кариклеа ми донесоха храна в плетена кошница. Това не възбуди подозрение. И на много други донесоха храна за обяд, тъй като мраморните кули на портата са далече от града. Младите монаси отидоха да се хранят в манастира на Свети Йоан Кръстител. Те са освободени от постене. По време на ученията лицата им са се налели и почернели. Те с удоволствие запрягат ръкави, отмятат калимявките си назад и слушат хвалбите на обучаващите ги инструктори. През време на почивките пеят на многоглас гръцки псалми, които са много красиви.