Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

— Господарю, мисля ти само доброто — обиди се той. — Познавам те и знам твоя ранг. Мога добре да преценя какво ти подобава и какво не. Ти също вече ме познаваш и ми имаш доверие. Но пролетта носи безпокойство и на висшестоящите в оная работа няма разлика между цар и говедар. Не бих желал да се дотътриш отново у дома с дрехи, прогизнали от кръв, и да получа от мъка по тебе сърдечен удар. Повярвай ми, тъмните входове на обградените с високи зидове къщи в този град са много опасни.

Мануил потри ръце и, отбягвайки моя поглед, затърси подходящи слова.

— Но всичко може да бъде уредено — намекна той. — Станал си унил и нощем неспокойно се въртиш в леглото. Сърцето чак ме заболява да те гледам. Аз, разбира се, не искам да ти се бъркам в работите и знам своето място. Въпреки това не мога да не забележа, че от много дълговреме не те е посещавала онази очаквана гостенка, която караше лицето ти да искри от радост. Напротив. Прибираш се у дома с разкървавена глава, от което си вадя заключение, че всичко е разкрито и че страдаш от болката на раздялата. Но времето лекува всички рани и за всяка болка се намира цяр, та била тя дълбоко в душата.

— Стига! — прекъснах го аз. — Ако залезът не ме караше да изпадам в меланхолия, отдавна да съм те цапнал през устата.

— Не ме разбирай погрешно, господарю — побърза да сезащити той, — но мъж на твоята възраст има нужда от жена, освен ако не е монах или по някакъв друг начин не се еотдал на свето въздържание. Такива са природните закони. Защо да не се наслаждаваш на живота през краткото време, що ти остава. Имам едно предложение, даже две, само да не ме разбереш погрешно.

Той се отдръпна внимателно настрана, още повече се смали и продължи:

— Един мой братовчед има дъщеря, млада вдовица в разцвета на своите сили, която загуби мъжа си така внезапно, че на практика остана почти девствена. Тя те е видяла да яздиш из града, влюбила се е в теб от пръв поглед и постоянно ме преследва да я пусна в къщата ти и да я запозная с теб. Скромна е и има добри обноски. Ще я направиш щастлива и ще е чест за целия ни род, ако за нощ или две й обърнеш внимание. Тя не желае нищо друго, а ти, след като и се наситиш, сам ще прецениш какъв подарък е заслужила. По такъв начин ще извършиш добро дело и в същото време ще поуспокоиш собственото си тяло.

— Мануил — рекох аз. — Добре разбирам твоите намерения, но ако се поддам на изкушението на всяка жена, що с очи ме преследва, никога няма да мога да се отърва от жените. От самото си раждане съм прокълнат да бъда желан повече, отколкото желая сам. Но единствения път, в който с цялото си сърце пожелах — не бях пожелан в ответ. Това е моето наказание. Повярвай ми, ще донеса на братовчедовата ти дъщеря само болка и тъга, ако без желание я взема в леглото си да топли измъченото ми тяло.

Мануил веднага се съгласи:

— И аз точно това се опитах да натикам в главата й, но нали ги знаеш жените, твърдоглави са. Идва, значи, ред на авторото ми предложение. Една от лелите ми има приятел уважаван мъж и много дискретен, който с удоволствие помага на бедни и богати в беда. За тази цел той е построил близо до Влахернския дворец външно скромна на вид, но отвътре с вкус подредена и обзаведена къща, в която има млади робини от всякакви националности и където човек може да получи гореща баня и масаж. Дори стари, похабени и импотентни вече архонти са напускали този дом превъзходно задоволени от получените услуги, след което са изказвали по най-различен начин благодарността си към този свой помощник. Този дом подхожда на твоя ранг и нищо няма да загубиш, ако опиташ предлаганите от него възможности.