Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
През Златните порти може да влиза само триумфиращата императорска процесия. Никой жив не си спомня да ги е виждал отворени. Сега те са зазидани в очакване на обсадата. В двете мраморни кули от най-стари времена са били затваряни политически затворници. Казват, че там отдавна няма никой, тъй като, идвайки на власт, Константин беше освободил всички политически затворници. Поседнахме на тревата в сянката на крепостната стена. Разчупихме погача, ядохме и пихме заедно. На Кариклеа и се приспа, поотдалечи се от нас, прикри лице с воала си и задряма. Ана свали сандалите си, които бяха прежулили до кръв краката й, и зарови пръсти в тревата. — От детството си не съм била така свободна и щастлива — рече тя. Сокол кръжеше високо в бляскавата пролетна синева. Понякога императорските ловджии пускат ловните си соколи, за да преследват египетски гълъби, като че ли от това можеше да има някаква полза? Бавно и зорко соколът кръжеше над главите ни. Ана прекара тънките си пръсти през тревата и без да ме поглежда заяви: — Научих се на състрадание към бедните хора. И не след дълго добави: — Монашеските одежди вдъхват доверие. Хората споделят болките и страховете си. Говорят с мен като с равна и това е нещо, което не бях изпитала преди. „Каква полза има от всичко това? — питат те. — Султанската войска е безчетна, а топовете й могат да сринат и най-могъщите стени с един единствен залп. Император Константин е предател, който сам се е положил в ръцете на папата. Продаде града и престола си за една чиния с грах. И за какво? Султанът не заплашва нашата вяра и под негова власт поповете ще могат спокойно да си гледат работата. Забранява само да се бият камбаните на църквите и манастирите. Под закрилата на султана вярата ни ще бъде запазена от латинците. Турците не насилват бедния народ, щом си плаща редовно налозите, които при султана са по-леки отколкото при императора. Защо му трябва на обикновения народ да умира или да попада в робство, само за да запази интересите на василевса и на латинците? Само нобилите и богатите има за какво да се страхуват от турците.“ Така открито говорят хората в своя страх.
Тя все още не ме поглеждаше. Настръхнах и охладнях. Какво ли искаше от мен? Какво ли целеше с тези си приказки?
— Необходимо ли е този град да бъде разрушен и плячкосан? Или да попадне в ръцете на латинците? — попита Ана. — Тези обикновени хорица не искат нищо друго освен да живеят мирно, нещо да вършат с работливите си ръце, да раждат деца на света и да съхранят вярата на дедите си. Има ли толкова велика кауза, заради която си заслужава да се умре? Те не притежават нищо друго освен този миг, този кратък живот на земята. Жал ми е за тях.
— Говориш съвсем като жена — рекох аз.
Беше неин ред да настръхне.
— Аз съм жена. Какво лошо има в това? — разгневи се тя. — И жената притежава разум и интелект. Имало е времена, когато този град е бил управляван от жени, и всеки път по-добре от времената, когато е бил управляван от мъже. Ако и сега жените имаха власт да решават, те биха отпратили латинците с корабите им и василевса заедно с тях.
— По-скоро турски тюрбан отколкото папска митра, така ли? — подхвърлих язвително аз. — Говориш с устата на баща си.
Гледах я и ужасно съмнение започна да ме обзема.
— Ана — казах аз. — Мислех, че те познавам. Възможно ли е да греша? Истина ли е, че тайно от твоя баща си останала в града? Или с негово знание? Можеш ли да се закълнеш?
— Ти ме обиждаш — извика тя. — Защо ми трябва да се кълна!? Моята дума не ти ли стига? Ако говоря с устата на баща си, това е защото съм започнала да го разбирам по-добре от преди. Той е по-талантлив държавник от императора и обича народа си повече от тези, които заради приятелството си с латинците са готови да превърнат града в руини и да подложат жителите му на заколение. Та той е мой баща! Никой друг не би се осмелил да се опре на василевса и на висок глас да изкаже убежденията си, както той направи в деня, в който ти и аз се срещнахме за първи път. Позволи ми да се гордея с него.
Лицето ми се вкамени, дори устните ми изстинаха.
— Това беше евтина демагогия — тихо подех аз. — Печелене на популярност по недостоен начин. Той не се противопостави на никого, а избра да се носи по течението. Моментна победа за сметка на собствената си душа, тъй като това не беше импулсивно деяние, а преднамерен опит да се вдигне народът на бунт.