Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Летящата метла потрепери.
— Не съм толкова лаком, Моргана. Моят човек твърди, че ми е приятел, и те моля само да провериш дали не лъже.
— Вече проверих. Тоя не лъже. Най-после си намери истински приятел, Таласъме. Я върви и кажи на Трипио да сложи още два прибора за вечеря, пък аз ще погледам на тоя красавец на ръка.
Докато Моргана страстно мачкаше с двете си ръце китката на Хък, сякаш се опитваше да разбърка линиите на съдбата му, златолик тенекиен човек или по-скоро трол надникна иззад вратата на къщурката да зърне госта, но Таласъма дръпна любопиткото вътре. Хък идваше от друго време и нямаше как да знае, че с нещо бе е събудил интереса на единствения златен робот в Библиотеката.
— Отредено ти е да живееш много животи — глухо рече Моргана, обзета от любовна нега.
— Кажи ми нещо, дето не го знам — отвърна Хък, леко притеснен, че буди такива перверзни чувства у старицата.
— След сто лета ще влезеш в страшен сблъсък със Злите сили, предвождани от Мерлин — нервно взе да пророкува Моргана. — Битката ще продължи почти цял век и ще донесе ужасни беди на хората. Но в друг един живот, тя вече се е състояла. Злите сили са победени, но с цената на грамада от човешки кости, и ти печално се подвизаваш сред руините, обграден от много любов и верни приятели. — Изведнъж тя настръхна. — Виждам Мерлин! Чувствам, че е наблизо. Тук някъде е! — Моргана се разтрепери, очите й се изцъклиха и тя изпадна в транс. — По-силен е от мен. Не мога да надвия проклетата му магия! Но ти ще сториш това. Ти си по-могъщ от него! Открий го и обезсили ужасната му прокоба. Искам пак да съм млада и хубава! Искам отново да обичам и да бъда обичана! Проклета старост!
И Моргана припадна в ръцете на Хък.
Миг преди той да изсвири с уста Трипио и Таласъма вече търчаха с менче насам. Но макар да го изляха цялото отгоре й, водата не помогна. Вълна от горест нахлу в главата на Хък и едва не го събори. Моргана щеше да си отиде мърцина заради него. Той грабна ръката й да измери пулса. Пулс нямаше! Налагаше се да опита изкуствено дишане. Докато масажираше изтръпналата си от хиромантийната интервенция ръка, Хък се зазяпа в твърде пищния й бюст и се отказа от класическия способ. Опита уста в уста. На третата минута, когато добре беше вентилирал собствените си дробове и, ако се налагаше сега да се гмурне в черната локва, сигурно щеше да изкара пет-шест минути под водата, внезапно усети, че устните на Моргана се разтварят, езикът й прониква между зъбите му и палаво се заиграва с неговия. За миг той забрави за околните и се отдаде на милувката, но тя отвори огромните си зелени очи и му намигна, а Таласъма изрева:
— Жива е! Жива е!
— Нищо й няма — обади се Трипио. — Кой идиот ме наказа с такава господарка? Номерата й край нямат!
Хък смутено се отдръпна, а Моргана пъргаво скочи и тутакси навика публиката:
— Трипио, марш бързо в кухнята. А ти, Таласъме, слагай масата, че огладнях. След пет минути да сте поднесли храната. Ясно ли е? И застелете най-красиво извезаната покривка!
Все пак тържествената вечеря на свещи започна след десетина минути, защото домакинята закъсня. Но всички й простиха мигновено заради чудото, което беше направила със себе си. С помощта на грима Моргана с един замах бе свалила цели трийсет лета от себе си. Вталената й премяна с голи рамене, достойна за кралица, бе запратила в блатото още двайсет. А небрежно елегантната й прическа в стил „водопад“ я бе подмладила поне с десет зими. Но голямата работа бе свършила избликналата й неистова жажда за нов живот. Тя бе отхвърлила от плещите й най-малко седемдесет тъжни есени. И в крайна сметка Моргана изглеждаше на неопределената и изключително благодатна за всяка жена възраст между трийсет и петдесет години. Беше свежа, елегантна и дори очите й топло и нежно искряха. Хък подсвирна, а Трипио и Таласъма заръкопляскаха.
— Казах ти, че си могъщ — рече Моргана на Хък, докато се настаняваше на масата сред възхитените погледи на мъжете и оправяше роклята си. — Ти не си знаеш силата, човече!
— Да не искаш да кажеш, че съм премахнал проклятието, лейди Моргана? — повдигна вежди Хък.
— Не съвсем. Все пак срещу теб не беше някой жалък фокусник като Дейвид Копърфийлд, а Мерлин. Но ти дотолкова омаломощи магията му, че с остатъците й сама се справих. И престани с тези официалности.
— Не искам да те лъжа, Моргана. Мразя лъжите — твърдо рече Хък, загледан в ослепителната сестра на прословутия крал Артур. — Съжалявам, но трябва да ти призная, че не съм предприемал нищо съзнателно.