Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Здравейте, мили момичета! — Александър се приближи свеж и елегантен въпреки продължителния работен ден във фирмата. Беше около тридесетгодишен, висок, със спортна фигура и не съвсем правилни, но много привлекателни черти на лицето. Правеше впечатление на млад мъж, който знае какво иска и как да го постигне.
— Здрасти и чао! — Елена хвърли многозначителен поглед към Александър и за последно се обърна към приятелката си, като натъртваше думите. — Ще чакам да ми се обадиш!
— Лени, прибирай се!
Александър се усмихна, изпрати Елена с поглед и се обърна към Магдалена.
— Права е да се притеснява за тебе, не мислиш ли?
— За какво намекваш? Пак ли ме обвиняваш, че разпитвам?
— Да си призная, имам такива подозрения. Двете с приятелката ти сте обсъдили навярно всичките си познати. Ще бъда поласкан, ако съм бил включен и аз. Така ли е? — директният въпрос я свари неподготвена, а погледът му я смути. Тя не отговори, само повдигна рамене.
— И сега Елена сигурно ще кръжи някъде наоколо, докато не се успокои, че си се прибрала. Не мислиш ли, че това поведение е опасно за нея? — продължи да настъпва Александър.
— Разбира се, че мисля! Ама каквато е дебела глава, не мога да я разубедя…
— Добре, кажи ми номера й.
— Защо мислиш, че на тебе ще има повече доверие и ще те послуша?
— Сега ще видиш. Кажи го. Веско, ела насам, ако обичаш! — обърна се той към бармана. — Или не, Магдалена, по-добре я набери ти от твоя телефон, но аз ще говоря!
Магдалена въпреки волята си се подчини, толкова беше убедителен. Имаше нещо в гласа му, на което не можеше да се съпротивлява. Набра номера на Елена и му подаде телефона си.
— Ало, Елена! Александър съм. Слушай, моето момиче, опасенията ти са напразни… Много добре знаеш за какво говоря. Затова ме чуй добре… Не, ще бъдеш така добра да ме изслушаш. Сега се прибирай право в къщи, за да не нося отговорност и за тебе!… Да, ще ти казвам какво да правиш, след като двете с приятелката ти… Ще спреш ли за малко, за да ме чуеш? Обещавам ти най-тържествено, че ще я изпратя до входната й врата… Да, думата ми е достатъчна, но ако не вярваш, ето ти Веско, който стои тук до мене и слуша нашия разговор. Давам му телефона да потвърди — и Александър му протегна апаратчето. Веско повтори чутото и му върна телефона. — Добре, Елена, радвам се, че се разбрахме. Желая ти лека вечер. И право вкъщи! Добре, ще я пазя… Пази се и ти.
— Нашите не знаят, че съм с тебе, мислят, че съм с Елена. На тях няма ли да се обадиш? — подкачи го Магдалена, най-сетне успяла да се окопити. Пък в края на краищата наистина имаше свидетели, че е с него! Ако нещо се случеше, той щеше да е първият заподозрян.
— С най-голямо удоволствие. Но този път от моя телефон. Трябва да ти имам номера. — Александър бързо натисна клавишите и след малко разговаряше с родителите й. Представи им се, обеща да я доведе, каза, че няма да закъсняват, и отново повика Веско за свидетел.
— Е, сега, след като свършихме всички формалности, можем малко и да разпуснем, не мислиш ли? Какво да ти предложа? Помня, че преди да заминеш, поръчваше текила, а може вече като германка да си минала на бира, така ли е? Но в такава зимна вечер бих ти препоръчал червено вино. Имаме наистина хубаво.
— Да, предпочитам вино. Мерло. Бирата я пия в по-горещи дни, а за текилата отдавна съм забравила, то беше моментно увлечение.
Александър даде знак на Веско да дойде и докато той правеше поръчката, Магдалена се замисли как да подхване разговора. Налагаше се да бъде нащрек и да не се оставя да бъде подведена от кавалерското му поведение. Трябваше да има начин да се добере до истинската му същност. Реши да започне с опипване на почвата. Сети се за вчерашното убийство. Дали има алиби за времето на извършването му?
— Как ти върви работата? По цял ден ли си зает в офиса? — попита тя сякаш между другото.
Веско вече бе донесъл виното и няколко чинии с мезе. Александър изчака да го налее по чашите и вдигна своята.
— За твое здраве и за здравето на сестра ти! — Магдалена се чукна с него, а той най-сетне отговори на въпроса й. — Да, зает съм по цял ден, но не седя непрекъснато там, ако това имаш предвид. Имам срещи и с клиенти на фирмата. Правя програми, които след това трябва и да поддържам. Но не убивам момичета между срещите, макар че понякога имам желание да се разправя с някой от поръчителите. Работят с програмите като неандерталци, после обвиняват нас. Това те интересуваше нали? Дали имам алиби? — Александър я гледаше със сериозно изражение на лицето, но в очите му имаше смях.
Магдалена вече съвсем се обърка. Той четеше мислите й. Може би тогава просто не трябва да ги крие. Ще кара направо. И ще го наблюдава. Дори и да я лъже, това ще бъде предизвикано от някаква важна за него необходимост. Значи трябва да открива мотивите, които го карат да казва едно или друго. Защо тогава й каза за алибито?