Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Виждал ли си се с него напоследък?
— Преди два месеца. Винаги е на път и не се срещаме толкова често, колкото по-рано. Мамка му, Флин. — Брад сложи ръка на рамото му. — Липсвате ми.
— И на мен вие двамата. Ще ми кажеш ли какво мислиш за Малъри?
— Изтънчена, интелигентна и много, много секси… но вкусът й за мъже е съмнителен.
Флин удари със старите си маратонки по каменната стена.
— Почти съм луд по нея.
— Сериозно или просто е замъглила разсъдъка ти?
— Не зная. Все още не съм наясно. — Флин огледа къщата и лунния сърп, който се носеше над нея. — Надявам се да е второто, защото бих предпочел скоро да не хлътвам сериозно.
— Лили беше безскрупулна кариеристка.
— За бога, Вейн. — Не бе сигурен дали да се засмее, или събори приятеля си от високата ограда. — Бях влюбен в нея. Щяхме да се женим.
— Не, заблуждаваше се и щеше да направиш голяма грешка. Тя не заслужаваше, Флин.
Флин се раздвижи. Не виждаше ясно очите на Брад, цветът им се сливаше с този на нощта.
— Какво не заслужаваше?
— Теб.
— Голямо успокоение.
— Ще се почувстваш по-добре, когато признаеш пред себе си, че съм прав. Да се върнем към настоящето. Хареса ми… твоята Малъри, ако следиш мисълта ми.
— Въпреки че я намираш за смахната?
„Опасна тема“, помисли си Брад.
— Мисля, че е попаднала в необичайна ситуация и мистериозните обстоятелства са я обсебили. Не е ли обяснимо?
Флин не можа да сдържи усмивката си.
— Това е тактичен начин да кажеш, че е смахната.
— Веднъж ме удари с юмрук в лицето, защото казах, че Джоули Риденбекер има зъби като на бобър. Няма да председателствам заседания в понеделник с насинено око.
— Суетен костюмар. Ако ти кажа, че съм съгласен за зъбите на Джоули, ще ми повярваш ли, че не познавам човек с коефициент на смахнатост, по-нисък от този на Малъри Прайс?
— Добре, щом казваш. Признавам, че всичко, свързано с картината, е интригуващо. — Брад повдигна бирата си към къщата и отпи нова глътка. — Искам да видя и онази там, вътре.
— Можем да почукаме на вратата.
— По светло — реши Брад. — Когато не сме пили. А сега, ще ми кажеш ли нещо повече за онази Зоуи?
— Познавам я отскоро, но проучих някои неща. За да се уверя, че Дейна не се е събрала с някакви откачалки. Дошла е във Вали преди три години с детето си.
— Съпруг?
— Не. Самотна майка. Струва ми се, че добре се справя с родителските грижи. Запознах се с хлапето. Изглежда нормално, будно. Работила е в „Хеър Тъдей“, салон за дамски прически до пазара. Клиентките смятат, че е добра в професията си, учтива и отговорна. Уволнили са я точно когато Малъри загуби работата си, а работното време на Дейна беше намалено наполовина. Още едно странно съвпадение. Купила е малката си къщичка, когато е пристигнала във Вали. Явно сама е направила по-голямата част от ремонта.
— Приятел?
— Не, доколкото зная… Почакай. Зададе ми два въпроса. Съпруг, приятел. Острият ми репортерски инстинкт подсказва, че тя те привлича.
— Не отричам. Трябва да се прибирам. През следващите два дни ще ми се струпа доста работа. — Но сега има един проблем. — Брад отново повдигна бутилката към устните си. — Как ще слезем от тази ограда?
— Добър въпрос. — Флин присви устни и погледна надолу към земята. — Какво ще кажеш да седим тук и да се напиваме, докато паднем?
Брад въздъхна и пресуши бутилката.
— Добър план.
Малъри тъкмо излизаше от банята, когато чу почукване на вратата. Върза халата си и уви косите си в кърпа, докато бързаше да отвори.
— Тод! Рано си тръгнал за работа.
— Ще се отбия в кафенето да позяпам младите юпита, преди да продължа. — Надникна над дясното й рамо, а след това над лявото и я погледна дяволито.
— Имаш ли компания?
Малъри отвори вратата по-широко и го покани да влезе.
— Не, сама съм.
— Жалко.
— За теб. — Уви кърпата по-плътно около главата си. — Искаш ли да пийнеш кафе тук? Вече се вари.
— Само ако можеш да ми предложиш дълго „Мока“ с мляко и кифла с лешников крем.
— Не, съжалявам.
— Е, тогава ще ти съобщя добрите новини и тръгвам.
Все пак се настани на един фотьойл.
— О, нови ботуши?
— Чудесни са, нали? — Тод изпъна крака и ги завъртя наляво-надясно, за да се похвали. — Неудобни са, естествено, но не можах да им устоя. В събота минах набързо през „Нордстрьомс“. Трябва да отидеш, скъпа. — Изправи гръб и хвана ръката й, когато тя седна на ръба на дивана. — Пуловери от кашмир! Има един сапфиреносин с поло яка, който сякаш е направен специално за теб.
— Сапфиреносин? — Малъри въздъхна с наслада, като под ласките на опитен любовник. — Не говори за син кашмир пред мен, когато съм си наложила мораториум върху пазаруването.