Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Едно нещо от облеклото на част от мъжете ги отличаваше от Девите. Половината от тях носеха на челата си превръзки с древния символ на Айез Седай — черно-бял диск. Носителите на тази превръзка наричаха себе си сисвай-аман; на Древния език — Копия на Дракона. Оставаше да се нарекат и „Личните копия на Дракона“. Превръзките на челата и техният смисъл караха Ранд да се чувства неловко, но едва ли можеше да направи нещо, след като мъжете отказваха дори да признаят, че ги носят. Защо нито една от Девите не беше си надянала такова нещо — той поне не беше забелязал нито една, — Ранд нямаше никаква представа. Те говореха за това почти толкова неохотно, колкото и мъжете.
— Виждам те, Ранд ал-Тор — изрече с гробовен глас Ройдан. В косата му имаше значително повече сиво, отколкото жълто, но лицето му беше толкова кораво, че някой ковач можеше да го използва за наковалня или чук, и ако се съдеше по белезите по бузите и носа му, човек можеше да допусне, че не един го е правил. В сравнение с всичко това леденосините му очи изглеждаха направо меки. Той избегна да погледне към меча на Ранд. — Дано намериш сянка този ден. — Това пък нямаше нищо общо с разтопеното слънце, нито с безоблачното небе — Ройдан като че ли изобщо не се потеше, — а беше най-обикновен поздрав между хора от земя, в която слънцето винаги грееше изпепеляващо и дървета се срещаха рядко.
Също така официално Ранд отвърна:
— Виждам те, Ройдан. Дано намериш сянка този ден. Тук ли е върховният лорд Вейрамон?
Ройдан кимна към един просторен павилион на червени ивици и с ален покрив, обкръжен от тайренски Бранители на Камъка.
— Всички влагоземци са там. — И добави: — Бруан не е бил канен в тази шатра от три дни, Ранд ал-Тор. — Бруан беше вождът на клана Накаи Айил, клана на Ройдан; и двамата бяха от септата Солено плато. — Нито Хан от Томанеле или Деарик от Рейн, нито никой вожд на клан.
— Ще говоря с тях — каза Ранд. — Би ли съобщил на Бруан и останалите, че съм тук?
Ройдан кимна.
Инайла изгледа мъжете накриво, наведе се към Джалани и заговори шепнешком, но така, че да могат да я чуят и от десет крачки.
— Знаеш ли защо ги наричат Ходещи по мълниите? Защото дори когато стоят мирно, човек непрекъснато поглежда към небето да види мълнии. — Девите избухнаха в смях.
Един млад Ходещ по мълнии скочи във въздуха и ритна с обутия си до коляното в мека чизма крак по-високо от главата на Ранд. Беше красавец, ако се махнеше набръчканият бял белег, минаващ под превръзката от черен плат, криеща изваденото му око.
— Знаете ли защо Девите си говорят с ръце? — извика той още във въздуха и след като стъпи на земята, продължи: — Защото дори когато не говорят, не могат да престанат да дърдорят.
Ша-мад Конде се разсмяха не по-малко мощно от Девите.
— Само Ходещи по мълнии могат да видят чест в пазенето на празна шатра — каза тъжно Инайла на Джалани и поклати глава. — Следващия път, когато поискат вино, ако гай-шайн им поднесат празни чаши, несъмнено ще се напият повече, отколкото ние с уускай.
Щом видяха Ранд, Бранителите се вдървиха още повече, ако това изобщо беше възможно, и двамата пред входа дръпнаха платнището да влезе. Сякаш не забелязваха айилките.
Ранд беше предвождал Бранителите на Камъка в една отчаяна битка срещу мърдраали и тролоци по коридорите на самия Тийрски камък. В онази нощ те бяха готови да последват всеки, който ги поведе, но се оказа той.
— Камъкът стои — изрече той тихо. Това бе техният боен вик. По няколко лица пробягаха бързи усмивки, после лицата отново се вдървиха. В Тийр никой от простолюдието не можеше да си позволи да се усмихне на казаното от един господар, ако не е сигурен, че самият господар иска от него да се усмихне.