Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Повечето, било по-стари от Сюлин или млади като Джалани, го приемаха като отдавна изгубен брат. Пред външни хора му отдаваха всички дължими за един вожд почести, колкото и повърхностни да изглеждаха понякога, но насаме с тях той все едно че им беше брат, въпреки че дали го приемаха за по-малкото братче, или за батко, изобщо не зависеше от възрастта на жената. Радваше го само, че едва шепа от тях следваха пътя на Инайла и Сомара; насаме или не, направо го дразнеше, когато някоя не много по-възрастна от него жена се държеше с него, сякаш е синът й.
— Тогава да отидем някъде, където няма да се потя — отвърна той и успя донякъде да се усмихне. Дължеше им го. Някои вече бяха загинали заради него и още щяха да загинат преди да се свърши. Девите бързо потиснаха смеха си, готови да тръгнат накъдето каже Кар-а-карн, готови да го защитят.
Въпросът беше къде? Башийр го чакаше за прегледа на бойците и Авиенда най-вероятно също щеше да е там. Ранд я отбягваше, доколкото можеше. Беше успял да го прикрие от Девите досега; ако само го допуснеха, щяха да му вгорчат живота. Но истината беше, че трябваше да стои настрана от нея. Носеше гибел със себе си като заразна болест; беше непрестанна мишена и хората около него загиваха. Трябваше да вкочани сърцето си и да позволи да загиват Деви — Светлината да го изгори дано, че им бе обещал това! — но Авиенда се бе отказала от копието, за да се учи при Мъдрите. Не беше сигурен какво изпитва към нея, знаеше само, че ако тя загине заради него, нещо в самия него също ще загине. Имаше чист късмет, че поне доколкото му се струваше, липсваха някакви по-интимни чувства. Тя се стараеше да е край него само защото Мъдрите искаха да го следи и защото искаше да го пази за Елейн. Но нито едното, нито другото правеше нещата по-лесни за Ранд. Тъкмо обратното.
Всъщност решението беше лесно. Башийр трябваше да почака, за да може той да избегне Авиенда, значи на ред беше срещата с Вейрамон, която трябваше да стане скришом в двореца и която уж бе отхвърлена.
Сграбчил сайдин, той отвори Портал и светлият прорез във въздуха се ушири, за да разкрие вътрешността на голяма шатра на зелени ивици, празна, само с настилка от цветни пътеки, изтъкани в тайренски лабиринтови шарки. Нямаше вероятност за никаква засада тук, по-малка беше дори отколкото във фермата, но Инайла, Майра и останалите все пак се забулиха и скочиха през прага. Ранд спря, за да се озърне през рамо.
Кели Хълдин крачеше към къщата, привел глава, жена му с двете дечица вървеше до него и го потупваше утешително по рамото, но лицето й сияеше. Явно Кели се беше провалил. Таим стоеше срещу Джър Грейди и двамата се взираха в малко пламъче, люшкащо се във въздуха помежду им. Сора Грейди, прегърнала синчето си, не гледаше мъжа си. Очите й все още не се откъсваха от Ранд. Женските очи режат по-остро от нож. Друга поговорка от Две реки.
Той пристъпи през Портала, изчака останалите Деви да преминат и освободи Извора. Правеше това, което трябваше да прави.
Глава 4
Чувство за хумор
В шатрата бе сумрачно и толкова горещо, че Кемлин, на около осемстотин мили северно, изглеждаше приятно прохладен. Ранд отметна процепа и примигна. Слънцето биеше като чук и го накара отново да изпита благодарност за шуфата. Над бяло-зелената шатра висеше копие на знамето на Дракона, редом до едно от пурпурните знамена, носещи древния символ на Айез Седай, безброй шатри се простираха по хълмистата равнина, из която всичко, с изключение на малко туфи жилава кафеникава трева, отдавна беше разровено от копита и ботуши — островърхи и плоски шатри, повечето бели, макар и в много случаи вече мръснобели, но и немалко цветни или на ивици. Шарки и пъстри знамена на дребни владетели. Цяла армия се беше събрала тук, на границата на Тийр, на края на равнините на Маредон, хиляди и хиляди войници от Тийр и Кайриен. Айилците бяха вдигнали своите станове на прилично разстояние от влагоземците, по петима айилци на всеки тайренец и кайриенец, и всеки ден пристигаха още. Беше армия, в състояние да накара Иллиан да се разтрепери в ботушите си, противник достатъчно мощен, за да смаже всичко по пътя си. Инайла и другите от авангарда вече бяха излезли навън, спуснали булата, заедно с около дузина айилци. Айилците постоянно охраняваха тази шатра. Облечени и въоръжени като Девите, те бяха високи колкото Ранд или по-високи, лъвове в сравнение с леопардите — Деви, мъже с потъмнели от слънцето корави лица, със студени сини, зелени или сиви очи. Днес те бяха от Ша-мад Конде, Ходещите по мълнии, водени лично от Ройдан, оглавяващ това бойно общество от тази страна на Драконовата стена. Девите носеха честта на Кар-а-карн, но всяко бойно общество поемаше своя дял от охраната.