Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Лоиал го потупа непохватно по рамото.
— Перин, знам, че си разтревожен. Знам как бих се чувствал, ако нещо се случи с Ерит. — Ушите му помръднаха. Ха, точно той ще му говори така — нали беше готов да хукне презглава, само и само да избяга от майка си и от младата огиерка, която тя му беше избрала. — Оф. Добре. Перин, Файле те чака, жива и здрава. Знам го. И ти много добре знаеш, че тя може сама да се погрижи за себе си. Ха, че тя може да се погрижи не само за себе си, но и за теб и за мен, та и за Гаул също. — Боботещият му смях прозвуча малко пресилено и бързо заглъхна в гробовна сериозност. — Перин… Перин, знаеш, че не можеш да си винаги до Файле, за да я закриляш, колкото и да ти се иска. Ти си тавирен. Шарката те е завъртяла преднамерено и ще те използва за целите си.
— Да я изгори дано Шарката! — изръмжа Перин. — Всичко да изгори, стига тя да е жива и здрава. — Ушите на Лоиал щръкнаха от изненада и дори Гаул се стресна.
„Какво става с мен?“ — помисли си Перин. Ядосваше се на тези, които търсеха само собствения си интерес, без да ги е еня за Последната битка и че сянката на Тъмния надвисва над света. Но с какво беше по-различен от тях?
Ранд спря коня си до него и попита:
— Идваш ли?
— Идвам — мрачно отвърна Перин. За собствените си въпроси отговор нямаше, но знаеше едно. За него светът беше Файле.
ГЛАВА 4
В Кайриен
Перин щеше да наложи и по-голяма скорост от Ранд, макар да знаеше, че конете няма да издържат дълго. Половината време яздеха, другата половина тичаха редом с конете. Ранд сякаш не забелязваше никой друг, само дето винаги подаваше ръка на Мин, когато тя се препънеше. Колкото до останалите, беше като изгубил се в някакъв друг свят — примигваше изненадано, видеше ли Перин или Лоиал. Честно казано, никой не изглеждаше по-добре. Хората на Добрайн и Хавиен гледаха право напред и предъвкваха наум собствените си тревоги какво ли ги чака. Мъжете от Две реки бяха пропити от мрачното настроение на Перин. Те обичаха Файле — честно казано, някои изпитваха направо благоговение към нея — и ако тя беше пострадала по някакъв начин… Дори възторгът на Ейрам се позамъгли, когато разбра, че Файле може да е в опасност. Всички се бяха съсредоточили в левгите, проснали се пред тях. С изключение на ашаманите, впрочем; плътно около Ранд като рояк гарвани, те оглеждаха околността нащрек да не се натъкнат на засада. Дашива се беше отпуснал на седлото като чувал и мрачно измърморваше, когато се наложеше да тича, и гледаше сърдито, сякаш се надяваше най-после да попаднат на засада.
Но за такова нещо — никакъв шанс. Сюлин с десетина Фар Дарейз Май тичаше пред колоната, още толкова имаше по-напред по пътя и още по толкова по фланговете. Някои от тях бяха натикали късите си копия в презрамките, които придържаха калъфите с лъковете на гърбовете им, тъй че остриетата на копията се поклащаха над главите им; късите рогови лъкове бяха извадени и с опнати тетиви. Те следяха с остър взор както всичко, което можеше да застраши Кар-а-карн, така и самия Ранд, сякаш го подозираха, че пак ще им изчезне. И да ги чакаше някакъв капан или някаква опасност, щяха да я открият.
Чиад беше една от Девите със Сюлин — висока жена с тъмночервеникава коса и сиви очи. Перин се беше втренчил в гърба й и му се искаше тя да поизостане от другите и да поговори с него. От време на време тя го поглеждаше крадешком, но го отбягваше, все едно че се беше поболял от три болести, и трите заразни. Баин не беше с колоната, повечето Деви следваха същия маршрут с Руарк и алгай’д’сисвай, но се движеха по-бавно, заради фургоните и пленниците.
Черната кобила на Файле подтичваше зад Стъпко, юздите й бяха привързани към седлото му. Мъжете от Две реки бяха довели Лястовица от Кемлин, когато се присъединиха към него пред Думайски кладенци. Всеки път, когато погледнеше към кобилката, подскачаща зад него, лицето на жена му се появяваше в мислите му, с острия си нос и пълните си устни, с бляскащите си черни очи над високите скули. Тя обичаше Лястовица, може би почти толкова, колкото и него. Жена, толкова горда, колкото беше красива, и толкова свирепа, колкото беше горда. Щерката на Даврам Башийр нямаше да се скрие, нито да си сдържи езика, не и пред такива като Колавер.
На четири пъти спираха, та конете да отпочинат, и той скърцаше със зъби, че се бавят. Да се грижи добре за конете му беше станало втора природа, но сега само оглеждаше разсеяно Стъпко и му даваше малко вода, без да мисли. С Лястовица беше по-грижлив. Ако Лястовица стигнеше Кайриен безопасно… Мисълта сама се вгнезди в ума му. Ако доведеше кобилата в Кайриен, Файле щеше да е жива и здрава. Беше тъпо, момчешка измишльотина, глупава измишльотина на малко момче, но не искаше да се махне.