Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Все пак този план не ми харесва — измърмори Хавиен от едната страна на Ранд. — Да ме прощаваш, лорд Дракон, но никак не ми харесва.
Добрайн, от другата страна на Ранд, изпръхтя.
— Това го обсъдихме вече, майенецо. Ако постъпехме, както ти искаш, щяха да затворят портите преди да сме покрили и една миля.
Хавиен изръмжа недоволно. Той беше държал всички мъже да последват Ранд до града.
Перин се озърна през рамо, над главите на ашаманите. Деймир Флин и още няколко мъже от Две реки се виждаха на билото — бяха слезли от конете си и ги държаха за юздите. Перин въздъхна. Нямаше да е зле, ако мъжете на Две реки им бяха подръка. Но Ранд може би беше прав, а и Добрайн го беше подкрепил.
Няколко души можеха да преминат там, където дори малка войска щеше да бъде спряна. Ако портите се затръшнеха, щеше да се наложи айилците да обсадят града, стига да се съгласяха, след което убийствата щяха да се почнат отново. Ранд беше напъхал Драконовия скиптър в дисагите на коня си така, че отвън стърчеше само краят на дръжката, а и простоватото му палто с нищо не приличаше на облекло, подобаващо за Преродения Дракон. Колкото до ашаманите, никой в града нямаше представа какво може да значат черните им палта. Но неколцина мъже можеха по-лесно да бъдат избити от една малка войска, та дори повечето от тях да можеха да преливат. Перин беше видял с очите си как един Аша’ман бе пронизан от копие на Шайдо и си умря като всеки друг.
Дашива ръмжеше под нос; Перин долови само „герой“ и „глупак“, изречени с еднакво пренебрежителен тон. Да не беше Файле, сигурно щеше да се съгласи. По едно време Ранд погледна към стана на айилците, проснал се по хълмовете на две-три мили източно от града, и Перин затаи дъх, но каквито и мисли да се бяха родили в главата на Ранд, той продължи кротко по пътя. Нищо не можеше да е по-важно от Файле. Нищо, все едно какво смяташе Ранд.
На половин миля пред портите имаше друг бивак, при вида на който Перин се навъси. Сам по себе си той беше колкото цял град — дебел пояс от паянтови колиби и парцаливи шатри, скърпени от дрипи върху обгорена земя, стигащ до високите сиви външни стени, доколкото можеше да се види. Това някога се наричаше Предвратието — истински зайчарник от криви улици и улички, преди Шайдо да го опожарят. Някои от хората се заглеждаха мълчаливо в странната група, минаваща покрай тях, с жив огиер и айилски Деви, но повечето щъкаха, всеки улисан в работата си, и с угрижени, посърнали лица. Ярките цветове и дрипавите останки от някога фини облекла, носени от жителите на Предвратието, се смесваха със строгото облекло, по-обичайно за същински кайриенец, и с грубите дрехи на селяци и фермери. Когато Перин бе тръгнал, жителите на Предвратието бяха вътре в града, наред с хиляди бежанци от вътрешността на страната. По много от тези лица личаха отоци и зейнали рани, често непревързани. Колавер, изглежда, бе прогонила тези хора навън. Сами едва ли щяха да изоставят подслона на яките стени — всички от Предвратието, както и бежанците, се бояха да не се върнат Шайдо така, както горил се до кокала човек се бои от нажежено желязо.
Пътят минаваше право през бивака към Джангайските порти — три високи ръбести арки с кули от двете им страни. Мъже с шлемове крачеха лениво по бойниците и надничаха иззад каменните зъбери. Някои се бяха втренчили към мъжете на хълма и един офицер с кон държеше пред окото си далекоглед. Малката групичка с Ранд привлече озадачени погледи. Мъже на коне и айилски Деви — доста необичайни спътници. По назъбената стена се показаха арбалети, но никой не вдигна оръжие и обкованите с желязо порти останаха отворени. Перин затаи дъх. Много му се искаше да се втурне в галоп към Слънчевия палат и Файле.
Точно зад портите имаше грубо иззидана каменна будка, в която странниците, дошли в града, трябваше да се регистрират. Един кайриенец с плоско лице ги изгледа намръщено, докато подминаваха, и особено Девите. Но не каза нищо. Просто си стоеше и гледаше.
— Точно както ви казах — заяви Добрайн, след като подминаха стражевата будка. — Колавер е разрешила свободен достъп в града за Празника на коронясването. Дори на човек, за когото има заповед за арестуване, не може да му се откаже или да го задържат. Такава е традицията. — Изглеждаше обаче облекчен. Мин шумно въздъхна, а Лоиал така си пое дъх, че можеха да го чуят през две улици. Гърдите на Перин все още бяха твърде стегнати, за да може да въздъхне. Лястовица вече бе влязла в града. Сега оставаше само да може да я отведе до Слънчевия палат.
Отвътре Кайриен предлагаше това, което обещаваше отдалеч. Най-високите хълмове се намираха отсам стените му, но терасирани и покрити с камък така, че вече не приличаха на хълмове. Широките многолюдни улици се кръстосваха под прави ъгли. В този град дори задънените алеи образуваха правилна решетка. Улиците неохотно се катереха и спущаха по хълмовете, като в повечето случаи просто ги прерязваха. От дюкяните до палатите, всички сгради бяха съставени само от изрядни квадрати и строги правоъгълници, дори огромните кули, всяка обгърната със скеле, някогашните приказни безвърхи кули на Кайриен, които продължаваха да се възстановяват след Айилската война. Градът изглеждаше по-корав и от камък, потискащо място, и сенките, проснали се над всичко, само усилваха ефекта. Туфестите уши на Лоиал мърдаха почти неспирно; челото му се набръчка угрижено и провисналите му вежди затъркаха бузите му.